НЕОН БЛУ | MF

Chapter 11

+++

„Казах ти, че ще се срещнем пак! На същото място."

Ужасът бе плъзнал по лицето на Леа.

Известно време по-късно двамата вече бяха обратно в кабинета и докато Неон бе изпънал тялото си в нападателна позиция и разпалено крещеше на няколко от охранителите, малката се беше вторачила във вече бледото и недобре почистеното петно от кръвта на Ед Билбърг. Олюля се и се опря на разхвърляното бюро. Имаше чувството, че сцената се разиграваше наново пред очите ѝ.

- Кой от вас ще ми обясни как е възможно да се случи подобно нещо?! – кресна отново и Леа пак се скова на място. Неон крещеше рядко и когато го правеше я плашеше до смърт.

И петимата мъже стояха вцепенени и несъумяващи да му отговорят. Гузно бяха привели погледи към пода, а Кларк се взираше озлобено в тях.

- Първо Ед Билбърг се разхожда свободно из сградата с пистолет, а сега и това! – И вдигна ръката си, в която държеше малко листче. – Каква е ползата от вас, след като продължават да се случват неща, за които сте били предупреждавани многократно?

- Не забелязахме нищо, Кларк – дръзна да промълви Травис и си спести формалностите. Не му бяха необходими точно сега. – Дори не знам как Адам е изчезнал. Записите от охранителните камери са били изтрити за последните четири часа...

- Как сте допуснали това да се случи, мамка му! – изкрещя отново и светкавично уви пръстите на едната си ръка около врата на Травис.

Стискаше силно и силата му потъваше в озлоблението. Може би не съумяваше какви ги вършеше, а може би хладнокръвието в погледа му при вида на едва поемащия си дъх Травис по-скоро говореше за точно обратното. Неон си даде сметка, че това не беше само афект от целия гняв. Съзнанието му желаеше да го направи.

- Кла-а-а-рк, м-м-моля те... Н-е-е мо-о-ога д-а-а ди-и-ш...

И след малко рязко отскубна дланта си. Травис почти не се стовари на земята и останалите му помогнаха да дойде на себе си.

Милър се беше свила в единия край на бюрото и от ужас не съумяваше да продума нищичко.