НЕОН БЛУ | MF

Chapter 2

+++

Ярко сините му очи се взираха в момичето отсреща. Въпреки безразсъдната ѝ постъпка да се хвърли право в лапите на неизвестното зло, Неон улавяше някаква непорочна дързост в държанието ѝ, дори и в погледа ѝ. Това рядко го впечатляваше, понеже той обикновено не носеше на подобни първи впечатления, но въпреки това този път правеше изключение.

- Значи реши да проникнеш в сградата без причина? Правилно ли съм разбрал? – Адам тропна с длан по масата. В големите ѝ горски ириси бързо нахлу известна доза уплах. – Съветвам те да говориш! – подкани я и едва тогава тя разбра, че не бе продумала нито думичка още от началото на монолога на Бейкър. – Не си навличай излишни неприятности, защото вече достатъчно много си загазила.

Крехкото ѝ тяло се беше сковало на стола зад металната повърхност. Бяха я вкарали в стаята за преговори. Там често разпитваха враговете и нежеланите посетители като нея, но никога не бяха предполагали, че ще им се наложи да разпитват просто едно хилаво и уплашено момиче – слаб и неопитен аматьор.

- Какво значение има? – Притаи смущението си и най-накрая се обади след дълго мълчание. – Нали ме хванахте?

- Не в това е въпроса, слънчице. Майкъб ли те праща? Или някой друг? Говори! Защото ако това е някакъв номер...

- Не познавам никакъв Майкъб! – сопна се и мелодичният ѝ крехък гласец рязко повиши тоналността си. Адам смаяно разтърси глава. Не очакваше подобно отношение от човек в нейната позиция. В известен смисъл сега се държеше така сякаш им беше на гости.

- Мисли с главата си, братко. Защо ще му е на някой като Майкъб да праща момче, което не може да се защитава?

Адам почеса брадичката си. Веднага си даде сметка, че това беше невъзможно и че зад идването ѝ очевидно стоеше друга причина.

- Мога да се защитавам! – дръзна да се противопостави пак. Кларк присви единия край на устните си.

- Нима, малката? Тогава защо си на този стол, в тази стая?

Намръщи се и очерта половин кръг с погледа си. От това място я побиваха тръпки. И освен това ѝ беше студено, затова и леко се тресеше върху проклетия метален стол.