Китката ѝ беше цигулка,
острието - лък.
Сълзите по бузите ѝ -
нотите върху листа.
Кръвта, която оцветяваше пода -
тихата меланхолична мелодия.
YOU ARE READING
ВСЕКИ ПЪТ, КОГАТО МЕ НЯМА
PoetryСтихосбирка, посветена на онези, които се борят със самите себе си.
* СИМФОНИЯ НА РАЗБИТО СЪРЦЕ
Китката ѝ беше цигулка,
острието - лък.
Сълзите по бузите ѝ -
нотите върху листа.
Кръвта, която оцветяваше пода -
тихата меланхолична мелодия.
