why you are always sad? //taekook//

2

Учителският съвет мина и Техьонг се запъти към изхода, беше изморен искаше да хапне нещо, искаше от онази пица за учениците, но тя беше за тях не за него. За момент всичко затихва около него но нещо разчупи тишината, това беше гласа на неговата ученичка

Т/и : Господин Ким! Изчакайте!
Техьонг замръзна на място и я изчака

Т/и : Много Ви благодаря за днес, вие сте най-готиният учител който някога сме имали, това е за вас *тя подаде рисунка която бе нарисувана за благодарност*

Т : Това е кучето ми, благодаря ти много, имаш талант!

Т/и просто не се сдържа и прегърна учителя

Техьонг разбира се отвърна
Т/и : Трябва да тръгвам, до скоро Господин Ким!
*т/и се поклони и отиде в класната си стая*

С лека усмивка Ким напусна сградата, взе колелото си и се запъти към къщата си.

- skip time -
22:20pm

Техьонг гледаше Телевизия, като подремваше  сладко от време на време, но трябваше да остане буден трябваше да проверява тестове.Но нещо го прекъсна, телефонът му извибрира от нищото и стана за да погледне кой му звъни. Беше майка му... и на секундата вдигна, тъй като той знае че майка му не е в добро състояние от 2 години и той дойде в Сеул за да работи за лечението й като учител. От слушалката се чу гласът на баща му, той настръхна защото винаги се е плашел от него.

- Трябва да дойдеш в Тегу, Техьонг вземи най-бързият влак аз ще те чакам на гарата
Техьонг не каза нищо и натисна червената слушалка, не знаеше какво става нито как ще стигне толкова бързо, топлата му кръв бе заменена със студена, само единствено в главата му беше Майка Му!

- Skip time -
After 2 days

Майката на Техьонг се възстановяваше, А за Техьонг беше най-голямото щастие да види майка си жива и здрава, радваше се да почувства облекчение в тялото си.
Родният град на Ким винаги е било мястото което винаги ще помни и обича, все пак е израснал тук, обичаше да ходи с баща си на езерото да гребат заедно кану да ходят в парка, и да се забавляват, всички тези моменти са незабравими за него.

Б : (бащата на Техьонг)
Донеси ми инструментите от килера, трябва да поправя някой неща
Техьонг се запъти към килера, имаше много неща от стари играчки до ужасният прахоляк  който караше Ким да кашля. Нещо зърна окото му, не какво да е а любимото му кану от малък. Искаше му се пак да отиде и да гребе но той беше тук за да помогне на майка си, но какво му пречи малко да се позабавлява?

Т- Таааткооо ето ти инструментите
Аз отивам да греба

Б- Изчакай малко, къде го откри?

Т- В килера

Б- ще се върнеш скоро нали?

Т- разбира се

Ким се запъти към езерото
Вълнуваше се, искаше отново да почувства това което обичаше да прави.

♡~Нежният ветрец който леко докосваше нежната кожа на Ким го караше да настръхва, чистият въздух изпълваше белите му дробове, но нещо не беше наред, Чонгкук... той го мразеше, а Ким обичаше, искаше поне веднъж да сподели така наречената му "любов"
но нямаше как, не му позволяваше, Техьонг започна да изпитва трудности с дишането си защото се беше напрегнал доста... при мисълта за него, все едно не беше той, затова той реши да игнорира всичко и просто да се отпусне.

Ким така и не пропусна да се снима на любимото си място, искаше спомен, кой знае може да не се върне в близкото бъдеще...тук