Чонгкук го придърпа до себе си
Двамата почувстваха електричество между телата си
Ч: Сега си мой! *Ученикът хвана китката на учителя си и се запътиха към скришно място в училището, където никой няма да ги открие или чуе*
Т: Чонгкукии~ недей така сега.. *Техьонг се опита да обели няколко думи*
Ч: Само да си издал звук иначе *Чонгкук извади малкият си нож* това ще се забие в теб.
Т: Ах това е само играч- *Чонгкук метна ножа който се заби в стената* добре де... *Техьонг се нацупи*
Чонгкук се беше подготвил достатъчно, нямаше търпение за този момент искаше да направи това за да унищожи репутацията и изграденото доверие на Техьонг и той просто да изчезне от това училище. Завинаги.
Ученикът заключи ръцете на Техьонг с белезници и скъса всичко възможно което око може да зърне по учителя си, той влезна зверски в него, не знаеше къде се намира, отмъщаваше си но знаеше ли някой за какво? Мразеше да гледа невиннита физиономия на учителя си, мълчанието му го влудяваше не искаше да го остави по този начин.
Техьонг изливаше сълзите си
Не искаше точно това, болеше го но самият той си беше казал
"Не се доверявай, недей!"
Но кой да се вслуша...
Чонгкук му беше наредил да не издава звук по никаква причина но душата му не издържаше и той изпищя, в замяна той получи удар в лицето
Чонгкук се заби в него за последно и свърши върху него
Ч: Дано да си си научил урока малко селянче! *Чонгкук го хвана за брадичката и го удари... отново*
Чонгкук взе телефона му и го снима, след това отиде в инстаграм като написа
"Аз обичам мъже"
Не ти беше достатъчно... *засмя се и остави заспалият си учител в ужасно състояние*
Радвам се да се върна отново тук, Благодаря че имате интерес към тази история, ще бъда активна тези дни така че се пригответе за нови неща:)
YOU ARE READING
why you are always sad? //taekook//
FanfictionКъдето Техьонг е млад учител, тепърва започвайки кариерата си Но какво го спира да напусне училището в което е преподавал само за един месец?
