Глава 42

57 15 0
                                    

Абел


Лежа в леглото, с изключена светлина, когато Роуз най-накрая решава да отвори вратата на банята. Светлината и там не свети, така че съм изправен пред страховитата сянка на жената, която обичам.

Наистина подходящо.

- Не мога да те видя. - прошепвам аз и тя спира пред мен. Защо, по дяволите, шепна?

Тя протяга ръка и натиска ключа на лампата на нощното шкафче и в момента, в който виждам очите ѝ, се чудя дали и тя ще ме убие. Те са прекалено директни, твърде уверени, прекалено интензивни. Но те са стъклени, сякаш тя е на ръба на някаква емоция, която не разбирам.

И тогава забелязвам косата й.

Няма я.

Е, не всичката. Но тя седи в бъркотия от кичури на раменете ѝ. Някои от тях са оцветени в червено и искам да я придърпам към себе си, за да съм сигурен, че не е наранена или кърви.

Но тези шибани очи ме спират.

Стоя. Но това е всичко, което имам нервите да направя.

Очите ми следват линиите на тялото ѝ в тази рокля, която не прави нищо, за да скрие всеки детайл. От зърната ѝ, до пъпа, дори до пространството между бедрата, което ми се иска да запълня. Облизвам устни, докато се обръщам към нея.

Аз съм статуя, докато тя накланя брадичката си и разделя перфектните си устни. Пристъпва по-близо до мен, толкова близо, че мога да усетя дъха ѝ на врата си.

В очите ѝ има нещо, което ме кара да се замисля, това е. Това е моментът, който чакам откакто очите ми погледнаха към тези розови шибани устни.

Ръката ѝ хваща тила ми и ме привлича към себе си, но това е всичко, което ще ѝ позволя да ми направи. Придърпвам я още по-близо, с длани върху дупето ѝ и го стискам. Думите ще се чувстват евтини и банални точно сега. Всичко, което искам, е тялото ѝ и начинът, по който тя се движи срещу мен, ми казва, че тя иска и моето.

Тя ме захапва по устните и пъха тези малки ръце в ризата ми, но аз не съм глупак. Не и днес, така или иначе. Знам на какво са способни тези ръце. Дългите следи в кожата ми са доказателство за нейната нужда да причинява болка, дори когато изпитва удоволствие.

Притискам я към най-близката стена и я приковавам с бедрата си, преди да я хвана за китките и да ги вдигна над главата ѝ. Тя се извива и се опитва да се бори, но аз я целувам, преди да успее да го преосмисли. Тя каза, че никога не е изпитвала оргазъм и за да променя това, трябва да ѝ отнема самоличността.

ЛУДОСТ ЗА ДВАМАWhere stories live. Discover now