Stronger Love

Глава 24

На другия ден

Събудих се и осъзнах, че днес е събота. Но трябваше да отидем в склада. Станах и отидох в банята. Измих си зъбите, а после и лицето. Излезнах и влезнах в дрешника. След 10 минути бях облечена ето така:

И с тези токове:

Излезнах от дрешника и седнах пред тоалетката. Вързах си косата на стегната конска опашка и си намазах гланц на устните. Пръснах си парфюм и си взех телефона. Слезнах надолу и отидох в кухнята където бяха Меган и Тайлър.

-Добро утро.-поздрави ме Меган

-Добро утро.-поздравих и си направих кафе

-Днес, след като изпълним задачите какво ще правиш?-попита ме приятелката ми

-Не знам, защо?-попитах

-Може да отидем до мола. Коледа е след седмица.-отговори

Вярно!

-Амии да може. Нека свършим това което трябва и после ще видим какво ще правим.-казах

Меган кимна и си погледнах телефона.

-Вие готови ли сте?-попитах Меган и брат ми

-Да.-отговориха и двамата едновременно

Излезнахме навън и се качихме по колите. След което потеглихме. Минаха 20 минути и бяхме в склада. Татко също се появи след нас. 

-Добре, това е листа със задачите за днес. Оставям ви вие да решите кои коя зада да свърши. Аз имам друга работа и ще се видм чак утре.-каза татко и остави един лист на масата 

След което излезе от склада. Взех листа и разгледах задачите. 

-Аз отивам до една сграда в която някакъв си господин Чарчър трябва да ми даде пари.-казах 

-И аз идвам.-каза Джейсън

-А а. Не. Сама отивам.-казах 

-По-добре  отиди с Джейсън.-каза Тайлър

-Мога и сама.-казах 

-Ако си сама поне си вземи оръжие.-отвърна брат ми

-Аз винаги съм с оръжие.-извъртях очи и излезнах навън 

-Вики чакай.-чух гласа на Джейсън

-Аз не ти ли казах, че отивам сама?-попитах го и се качих в колата 

Джейсън само извъртя очи и се качи при мен.

-Джейсън слез от колата ми.-казах раздразнено 

-Просто тръгвай. Няма да те оставя сама. Ако сляза от твоята, ще се кача в моята и пак ще дойда.-каза ми той 

Извъртях очи отново и потеглих. Минаха 15 минути и стигнахме пред сградата. Слезнахме от колата и влезнахме навътре. Нещо което не ми обягна, че тук имаше само двама човека. Една жена и един мъж. Присвих очи към мъжа и той махна очилата си. Мазна усмивка мина по лицето му и ми намигна. Дерек. Той пък какво прави тук? 

-Хайде, той е на последния етаж.-каза ми Джейсън 

Кимнах и влезнахме в асансьора. Натиснах копчето за 6ри етаж и се затвориха вратите. След два минути се отвориха. Пристъпихме напред отидохме до една от вратите. Почуках и от вътре се чу "влез". Отворих вратата и видях мъж на средна възраст. Може би колкото баща ми и две горили от двете му страни. 

-Господин Чарчър, дойдохме да вземем парите които дължите на господим Гарсия.-каза Джейсън 

-Чудесно.-усмихна се той -Заповядайте.

Една от горилите остави куфарчето на бюрото и извъртях очи. Отидох и взех куфарчето. След което с Джейсън излезнахме от офиса. Качихме се в асансьора и натиснах копчето за 1ви етаж. Ткмо слезнахме на него и в следващия момент куфарчето в ръката ми избухна. Удара от бомбата беше силен и паднах на земята, след което не помня нищо.