Stronger Love

Глава 25

Няколко часа по-късно

Отворих очи и се огледах. Къде бях за бога? Това беше стаята в която бях:

Не си бях в стаята. Станах от леглото и в този момент в стаята влезе Дерек.

-Къде съм?-попитах 

-Добре ли си? Боли ли те нещо?-игнорира въпроса ми 

-Дерек къде съм?-попитах ядосано 

-Във вилата ми. Само двамата сме.-отговори 

-Ами Джейсън?-попитах 

-Не ме интересува. Радвам се, че бях пред сградата когато се случи това и те измъкнах.-отговори мъжа срещу мен

-Трябва да вървя.-казах 

-Никъде няма да те пусна така. Първо ще се оправиш.-каза Дерек 

-На мен ми няма нищо.-казах

-Не мисля така.-отвърна Дерек 

Започнах да вървя, но усетих силна болка и тръгнах да падам. В този момент Дерек ме хвана и ме вдигна. 

-За това ти говорех.-каза и ме остави на леглото 

-Дерек трябва да се прибера. Сериозна съм.-казах 

-И аз бях сериозен когато ти казах, че няма да те пусна. Ще прекараме няколко дни сами, за да разбера някои неща.-каза Дерек

-Кои неща?-попитах 

-Гладна ли си?-смени темата 

-Малко. И не сменявай темата.-казах 

-Хайде, тогава. Има пица.-отново ме игнорира 

Вдигна ме и въздъхнах. Нямаше какво да направя освен да го изтърпя тези няколко дни.

-Само се надявам тези няколко дни да не се превърнат в месеци..-казах докато слизаше Дерек с мен на ръце

-Няма. Не съм сигурен, че ще те изтърпя толкова много.-отвърна и извъртях очи

-Нали знаеш, че другите от мафията ще ме търсят и накрая ще ме открият. И ако се наложи ще те убият..-казах и ме остави на дивана в хола

-Ти нали това искаш?-попита Дерек и седна до мен

Извъртях очи и си взех пица. 

-Да, но искам аз да го направя, не те.-казах

-Значи все пак ще ме убиеш.-засмя се мъжа до мен

-Много си странен.-отбелязах 

-Защо мислиш така?-попита ме 

-Ами предвид факта, че сме от семейства които се мразят.. би трябвало и ти да искаш да ме убиеш, както аз искам на теб да те убия.-отговорих 

-Да, попринцип нашите искат да те убия. Но ти не си ми направила нищо. Когат стрелях по брат ти беше, защото още преди това се бяхме спречкали..-прекъснах го

-Ти не просто стреля по него, ти се опита да го убиеш. Бях там.-казах 

-И той ме заплаши, че ще ме убие.-допълни Дерек

-Ъмммм нормално. Божееее в момента вместо да се опитам да избягам от теб или поне да страня.. ние си говорим докато ядем пица.-засмях се иронично 

-Никога не си искала да бъдеш мафиот.-отвърна мъжа до мен

-Защо си го мислиш?-попитах 

-Мога да разбера всичко от един човек само докато си говорим някакви неща. Ти може да си силна, но никога не си искала да се замесваш в бизнеса на баща ти. Но сега си змесена заради мен. Замеси се, защото искаш отмъщение за дето те разделих от брат ти за две години. Вярно, че не знаех, че е жив докато не го видях със собствените си очи. И съжалявам.. Окей? Просто той започна пръв. А не трябваше. Онзи ден когато той трябваше да донесе пратката, тя всъщност не беше пратка. Или поне така мислех...-прекъснах го 

-Мислел си?-попитах объркано 

-Виж.. когато някой те заплаше с убийство без видима причина..-отново го прекъснах 

-Без видима причина?-гледах още по объркано

-Млъкни поне за малко и ме чуй.-засмях се леко както и Дерек 

-Добре..-казах 

-Та както казвах... Мислех, защото все пак той ме беше заплашил с убийство и след това трябваше да ми донесе една пратка. И тази пратка можеше да е бомба. Но се оказа, че не е. И наистина беше без видима причина, защото аз не бях направил нищо. Просто бащите ни си имат един на друг зъб.-въздъхна