Залогът 🔞

Глава 6

Анди

Излязох навън и зачаках да излезе вбесената красавица.
Скръстих ръце пред гърдите си, когато феята на отмъщението се появи пред очите ми. Боже, какво толкова бях направил, за да я ядосам така?

- Слушай, ей. – започна тя, присвивайки очите си – Анди ли беше? Или да те наричам Антихрист? Как може да си позволиш да изговориш един куп неподходящи думи пред дете, което е като попивателна? Имаш ли представа какви обяснения трябва да давам сега? Цици, за Бога! Ти плиткоумен ли си? Добре е, че нямаше други деца наоколо. Господи, ако Матю беше тук...

- Деца ли? Какви деца? - това беше изненадваща новина, предвид тишината, която ни обгръщаше - бях забравил, че се намирам в детски лагер.

- Аз управлявам детски лагер, какво очакваше? Занимавам се с деца. Какво ти става? Май се изплаши от думата "деца". - тя сложи ръце на кръста си и сви леко устните си.

- Направо се разтреперих! - вдигнах ръце отбранително, което си беше чистата и неподправена истина.

- Не се прави на интересен! Сигурно нямаш такива, затова изпадаш в ступор само при споменаването им.

- Да, позна! А също така съм и ерген. - ухилих се насреща й и чаках да ме "захапе" отново.

- Не съм питала! - сряза ме набързо тя.

- Но щеше! - не се предавах.

Време беше да пусна чарът си в действие, ако исках да омая тази прелестна жена, която ме фиксираше с леден поглед. Господи, обожавах умни и "хапливи" жени. Действаха ми като криптонит.

- Много е хубаво това, че се занимаваш с деца и си им толкова отдадена. - реших да я почеткам малко, за да я умилостивя.

- Повече ми харесваше, когато се заяждаше. Поне бях убедена, че казваш истината!

- На всеки човек му се случва да излъже.

- Аз не лъжа!

- Готов съм да се обзаложа, че и не пиеш и не ругаеш също така.

- Ще загубиш басът! Зная ругатни на пет езика!

- Какъв талант! - изцъках срещу нея.

Нямах търпение да я накарам да ме наругае поне на един екзотичен език и бавно се усмихнах.

- Все пак съм дошъл за позицията, която предлагаш, а не да си чешем езиците, колкото и да ми е приятно това занимание.

- Някой казвал ли ти е, че си изключително досаден? Като конска муха.

- По няколко пъти на ден. – засмях се – Дори мисля, че ако не ми го кажат, няма да ми тръгне добре денят.

Тя, сякаш прецени, че не иска да участва повече в този спор и се завъртя, за да влезе в малката къщичка.

- Хей, ще дойда утре сутрин и ще съм на твое разположение. Дори името ти не знам. – започнах, мъчейки се да я умилостивя.

- Джоана, името ми е Джоана.

- Добре, Джоана, утре сутрин мога да започна работа. Всъщност каква е тя?

Тя се обърна и ме изгледа продължително, след това каза:

- Момче за всичко, човек по поддръжката, както искаш така го наречи. Разбирам, че нямаш абсолютно никакъв опит с деца и затова ще си на изпитателен срок. Давам ти месец, след това можеш да напуснеш, ако искаш. Позицията е временна... А и децата, о, децата. Предлагам ти да се запасиш със здрави нерви и търпение.

- Аз предпочитам скоч.

- Алкохолът не е разрешен на територията на лагера и ако искаш да работиш тук, ще се съобразяваш с това правило.

- Шегувам се. На каква възраст са децата?

- Между 6 и 11 години. Мога да те уверя, че сред тях има и доста палави.

- Благодаря за предупреждението. И, Джоана, - подадох й пакета с маршмелоу – до утре.

Тя кимна и влезе в бунгалото. Бях спечелил първата точка в негласната ни битка за надмощие.

Джия

Този Анди беше дързък и невъзпитан до безбожие.
След като снощи ми се наложи да проведа изключително деликатен разговор с Мия на тема „цици“, тази сутрин си пиех кафето на спокойствие и се наслаждавах на крехката тишина.
След минутка усамотение някой почука на вратата ми и прекъсна мечтаната почивка. Отворих вратата и насреща ми стоеше Джулс.

- Откога чукаш, преди да влезеш тук? – ухилих й се насреща, нямах нищо против нейната компания.

- Това прозвуча доста двояко. – гласът на Анди прозвуча някъде отстрани.

- Ъъъ, май този човек търси теб, Джо. – тя изглеждаше някак смутена.

- Да, но не го очаквах толкова рано. – смотолевих и им направих път, за да влязат – Някой иска ли кафе?

- Аз. – каза Анди – Сигурно имаш и нещо за закуска?

- Винаги ли си толкова нагъл? Или взимаш допълнителни уроци? – попитах – Не, нямам закуска, не съм я направила още.

- Много жалко, защото не работя на празен стомах. – той поглади плоският си стомах, скрит под бялата тениска и аз мигом потръпнах, представяйки си гледката отдолу.

- Ще правя палачинки. – изсъсках.

- Оооо, любимото ми. Обичам ги с течен шоколад.

- А други претенции имаш ли? Да ти нарежа плодове? М?

- Може и едно сокче. – продължи той.

- Прясно изцедено?

- Разбира се. – усмивката му беше 24 – каратова, явно добре се забавляваше за моя сметка.

Горката Джулс стоеше и очите й шареха между нас двамата, все едно се намираше в престрелка от реплики.

Обърнах се и се заех със сместа, да, щях да правя палачинки, но за Мия и мен. Не за високи и секси натрапници.

- Аааа, аз смятах да ходя при Шейн... - поде тя предпазливо.

- Да не си посмяла... – извъртях се и част от сместа полетя във въздуха, пльосвайки се върху снежнобялата тениска на Анди – Оххх...

- Замерваш се с храна? Интересно... – Анди хвана подгъва на тениската си, вдигна го и я издърпа през главата си.

Мнооого сантиметри стегната мъжка плът се разкриха пред очите ми и преглътнах мъчително. Той беше съвършен – изтъкан от мускули и татуировки, със сигурност тренираше и се хранеше здравословно. Устата ми се напълни със слюнка...

Той се приближи към мен, подаде ми тениската си и прошепна:

- Изпери я!

- Мечтай си. – отвърнах му.

- Е, добре тогава. – наведе се и откопча един пътнически сак – Имам и други тениски. Но ми покажи пералнята си, искам да знам къде мога да изпера мръсните си дрехи.

- Защо ти е да знаеш? – плахо попитах.

- Нали ще работя тук? Нали не мислиш, че ще живея на хотел? Неее, оставам тук.

- Тук?

- Да, тук. При теб, при дъщеря ти...

- Аааа, не! – отсякох – Има къде да те настаня. Сега си облечи нещо, за Бога, не се разхождай гол тук. Дъщеря ми може да влезе във всеки един момент, а не ми се обяснява за разликата между мъжките и женските тела...

- Предполагам, че снощната беседа на тема „цици“ е била достатъчно забавна.

- Мами? – затворих очи – Мия беше в кухнята и търкаше сънените си очи – Той защо няма „цици“?

Анди и Джулс избухнаха в смях, а аз се чудех по кой точно начин - от тристате, които си представях – да го убия.