Залогът 🔞

Глава 26

Анди

След направените разкрития се разделих с Камерън и Деймън. Те трябваше да заминат днес, но скоро обещаха, че пак ще се върнат.
Стотици въпроси се лутаха из мозъка ми. Тази работа изобщо не изглеждаше добре. Колко надълбоко стигаше всичко това? Сенатор, убиец, полиция...

Наясно бях, че всеки може да бъде купен, особено ако разполагаш с властта и парите на сенатор Андрюс. Явно мъжът на Джия беше попаднал на нещо огромно, само че ако имаше доказателство, то беше изчезнало със смъртта му. Трябваше да поговоря с Джия, не можеше да не й е споделил нищо. Все пак са били женени... Женени... Семейство...

Не ми харесваше накъде препускат мислите ми, затова се съсредоточих в шофирането. Сега целта ми беше да стигна по – бързо до лагера и да я намеря.

***

Паркирах на обичайното място пред главната сграда и слязох от колата. Видях моята красавица да идва насам – чудесно, тъкмо тя ми трябваше.
Изведнъж Джия се закова на място, като че ли й свършиха батериите. Извиках името й, но тя не погледна към мен. Тръгнах към нея и периферното ми зрение беше привлечено от бързо движещият се камион за доставки. Той се носеше право към нея, а тя не помръдваше.
Не, не, не...
Затичах се и отново изкрещях:

- Джия!

Тя посегна към джоба си и извади телефона си, след което чух спирачките и клаксона от превозното средство. Тя вдигна глава, а аз се хвърлих във въздуха...

Джия

Някой жестоко ме блъсна и аз полетях назад. Стоварих се силно на земята и извиках от болката в лакътя си. Анди лежеше на метър от мен и дишаше тежко.

- Добре ли си? – очите му обходиха бързо цялото ми тяло.

- Боже... Да, да, добре съм.

Чух трясък и се обърнах в посоката, от която идваше. Видях, че камионът се беше забил в близкото дърво. Скочих на крака – шофьорът сигурно беше пострадал и  имаше нужда от помощ.

Анди също се изправи и тръгна към катастрофиралото возило. Дочух жален плач, долитащ от камиона и викове зад гърба си.

- Хей, това е моя камион... – видях доставчикът да тича към нас.

- Ако той не е карал... – Анди се намръщи – тогава кой?

Приближихме се до вратата на шофьора и видяхме Матю, който плачеше и стискаше волана.

- Господи, Матю... – косата ми настръхна – Анди, викай линейка.

- Момче, добре ли си? – той ме избута настрана и отвори трудно вратата – Матю, къде те боли?

- Не исках... Аз... – детето плачеше – Само исках да натисна клаксона, обаче дръпнах ръчката и камиона тръгна...

- Коланът, Анди. – това дете беше голяма беля, но този път можеше да пострада жестоко.

Доставчикът пристигна при нас и започна да оглежда щетите.

- Мамка му, мамка му, мамка му! Шефът ще ме убие. Ей, хлапе, как ти дойде наум да се качиш?

- А ти защо си го оставил без надзор? – засече го Анди.
- Слязох да разтоваря един кашон пред нейното бунгало. – той ме посочи с пръст – Кога е успял да се мушне вътре...

Анди вече разговаряше с оператор и изискваше линейката да побърза. От челото на Матю се стичаше тънка струйка кръв. Аз се борех с колана, когато изведнъж детето пребледня и в следващия миг започна да повръща. Едва се отдръпнах назад.

- Супер, направо чудесно. – извика доставчикът.

- Ти да мълчиш, защото си виновен. – викна Анди – Знаеш как си оставил камионът, нали? Моли се хлапето да не е пострадало сериозно, защото родителите му могат да те съдят за небрежност.

Боже, всичко беше една огромна каша и чакаше мен да я разчистя. Слава Богу, че вече се чуваха сирените.

***

Вече час бяхме в клиниката, но никой не ни даваше информация за Матю. Бях се обадила на родителите му и ги очаквах да дойдат всеки момент. Щях да извадя огромен късмет, ако не ме съдеха. Звъннах на Джулс да проверя как е Мия.

- Как сте, Джулс?

- Забавляваме се, не се тревожи. Направихме сладки за цял месец. Колин е тук и ни помага. – гласът на Джулс звучеше весело, явно се беше смяла на нещо до преди малко – Как е Матю?

- Не знаем още, чакаме лекарят да дойде.

- Родителите му дойдоха ли?

- И тях чакаме... – наблюдавах Анди, който съсредоточено пишеше нещо на телефона си – Джулс, може да се забавим. Аз... не искам да оставям Матю тук сам. Майка му и баща му може да се забавят и...

- Виж, ние тук сме ок. Интересно ни е, Мия ме слуша. Ако се забавиш много ще я оставя да спи при мен.

- Благодаря ти, Джулс.

- О, имаме посещение. – гласът й се сниши – Помниш ли сладура, с когото танцува?

- Ъъъ, май да. Защо?

- Защото той е тук и... носи огромен букет цветя. Трябва да затварям.

- Джулс... – връзката прекъсна.

Какво ли правеше Деймън там? Вратата на чакалнята се отвори и вътре влетяха мъж и жена на средна възраст. Жената изглеждаше притеснена, а мъжа – бесен.

- Къде е сина ми? – той тръгна към мен, а очите му мятаха мълнии – Никаквице, поверихме ти сина си, а ти не го опази. Виж къде се намираме! В скапана болница.

- Я по – спокойно... – започнах, решена да не се давам лесно.

- Как Матю подкара камионът, а? Ти къде беше? В леглото с него ли? – продължаваше да вика бащата на Матю – Уличница! Ще те съдя! Мръс...

Юмрукът на Анди се заби в долната му челюст, принуждавайки го да млъкне. Мъжът политна назад и се стовари на земята.

- Ако още един път те чуя да говориш за нея така, ще те убия. – изрече с лишен от емоции глас Анди.

В това време влезе лекарят:

- Какъв е този цирк тук? Намирате се в болница, имайте малко уважение. Какви бяха тези крясъци? Кои са родителите на Матю?

- Ние, докторе. – жената се обади плахо и помогна на мъжа си да стане от земята – Как е детето ми?

- Елате с мен и ще ви обясня. Можете да го видите и ми се струва, че трябва да поговорите с детето.

Тримата бавно се отдалечиха от мен и Анди. Как само ме беше защитил, не го очаквах. Той разтриваше кокалчетата на ръката си.

- Дай да погледна. – поех ръката му и я вдигнах нагоре.

- Нищо й няма, малко е ужулена.

- Не можеш да удряш хората така, Анди.

- Напротив, мога. Той те обиждаше.

- Самочувствието ми не пострада чак толкова, но ти благодаря, че се намеси, макар да не беше по най – правилния начин.

- Бих направил всичко за теб, скъпа.

- Анди, аз си спомних нещо. - прекъснах го, защото усещах, че нагазваме в дълбоки води, а не бях готова още - Щях да ти звъня, когато камионът... – потръпнах при спомена.

- Какво си спомни?

- Джъстин имаше сейф, трябва да има нещо важно там. Налага се да се върна в Сан Франциско.

- Джия, не можеш да се върнеш там точно сега.

- Защо?

- Защото си заподозряна в убийството на мъжа ти.

- Какво?

Причерня ми и усетих как се олюлявам... Ръцете на Анди ме обхванаха в здрава прегръдка....