Глава двайсет

1.6K 91 5
                                    

Едън отвори очи и премигна срещу проникващата през прозореца светлина, огледа стаята, която очевидно, не беше нейната и се протегна. Обърна се към мястото до себе си и се загледа в непробудно спящия Хенри. Остана в леглото известно време, погали нежно устните му, но той не реагира. Едън стана и се запъти към банята с намерението да се върне отново. След като се справи бързо със сутрешните си приготовления, се върна в спалнята и се качи внимателно на леглото. Опря носа си в бузата на Хенри и вдиша аромата на кожата му, а след това докосна с устни същото място. Той не помръдна. Изглеждаше толкова спокоен докато спи. Тръпка на задоволство премина по тялото ѝ и се усмихна. Премести се от другата страна на леглото и легна отново, но така че гърдите ѝ да докосват гърба на Хенри. Прегърна го през кръста и отново вдиша аромата на кожата му. Ръцете ѝ докоснаха релефа по корема му и продължиха към гърдите, не можеше, а и не искаше да спира да го докосва и целува. Бавно зацелува гърба му, а ръцете ѝ не спираха да галят оформените му мускули. Хенри се пробуди и се размърда.

-          Добро утро, хубавецо!

-          Добро утро! – промърмори сънено. – Мога да свикна да се будя така.

-          А аз да те будя така.

Усмихна се, опирайки устните си в гърба му. Леко го захапа и отново го целуна.

-          Ммм... – отговори ѝ уж недоволно. – Какво правиш?

-          Искаш ли да спра?

-          Не... – внимателно се обърна към нея и се загледа в лицето ѝ.

-          Все още ли си ми сърдита?

-          Щях ли да правя така ако бях?

Двамата се заслушаха в тихият хъркащ звук, идващ от кучето.

-          Това... – Хенри се разсмя. – Кучето хърка?!

-          Тихо! Ще го събудиш. – тя го плясна по ръката.

-          О, така ли? Сега, ти ще стоиш тук с кучето, наказана! А аз ще ида да се изкъпя, сам!

-          Май твоето е наказание. – Едън се закиска, а Хенри я изгледа.

-          Можеш да ми изтъркаш гърба. – намигна ѝ и затвори вратата.

*

-          Мисля, че мина добре. – закачливо се усмихна и отклони поглед от пътя, за да погледне киселата ѝ физиономия.

EDENWhere stories live. Discover now