EDEN

Глава двайсет и трета

- Едън! - обърна се, когато гласът на приятелката ѝ стигна до нея.

- Най-накрая! - размаха ръце.

- Извинявай, работа... О, виж! Страхотен мъж. - Моник се обърна и погледна мъжа зад нея. - Здравей!

- Здрасти! - непознатият ѝ намигна, а тя се закиска.

- Понякога си ужасна! - Едън я сръчка.

- О, я стига! Този тип определено е с-е-к-с-и! Мисля, че ми е горещо.

- Това е от времето. Виждам Лаура.

- Чудесно, хайде да ядем! - извика Моник, а Лаура се захили от другата страна на улицата.

По време на вечерята им, телефонът на Едън звънна два пъти.

- Много е досаден, винаги ли е такъв, Лаура? - Моник посочи към телефона.

- Понякога те изкарва извън нерви! - Лаура направи отегчена физиономия и се разсмяха след това.

- Какво иска пък сега? - попита Моник.

- Днес го видях... - започна Едън.

- О! - Лаура я изгледа.

- Да, о! - отпи глъдка вода. - След редица случки, които включваха и Джон...

- Джон?! - Моник повдигна вежди.

- Пресрещна ме сутринта. Не сме били довършили разговора си и още куп глупости.

- Отвратителен нагъл тип, как въобще си го харесвала? - Моник се намръщи.

- Идея си нямам! И както си говоря с отвратителния Джон, получавам съобщение от сорта на: да не се доближавал до мен иначе искал да го пребие... - помисли и продължи. - Или нещо от този род.

- Какво? - почти извика Лаура.

- Да, в този момент разбрах, че той ме гледа от някъде!

- НЕ! - прошепна Моник драматично.

- О, да! - отвърна Едън.

- Той следи ли те? - попита шокирано Моник.

- Не вярвам, просто случайност. Идвал е към мен.

- Говорихте ли нещо? - полюбопитства Лаура.

- Да, след това нахлу в офиса ми и се скарахме... малко. - Едън въздъхна и погледна в шокираните очи на приятелките си.

- Не мога да повярвам! Дебнел те е! - изпъшка Лаура. - Боже, той е полудял съвсем!

- Мръднал е, да ти кажа честно! - изхили се Моник.