Да обичаш Адеми ("Да обичаш врага")

Глава 11 - Payback's a bitch

И САМО ДА СТЕ КАЗАЛИ, ЧЕ НЕ ВИ ГЛЕЗЯ, СЪРАТНИЦИ.

НАДЯВАМ СЕ ТАЗИ ГЛАВА ДА ВИ ХАРЕСА И АКО Е ТЕКА ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО БАТКО ВИ АРДИАН СИ ГО ВЪРНА НА АДЕЛИНА ДАЖЕ С ЛИХВИТЕ, ХД.

ЕНИУЕЙЙЙЙ ЛОВВВ ЮЮЮЮ

ЕНДЖОЙЙЙЙ

*Ардиан*

Господи, тази жена беше напълно луда! Намери най-най-закътаното местенце, което беше на плажа и ме бутна до каменната стена и клекна в краката ми. Май наистина пичът от долният етаж имаше магически способности, защото това което бях направил с тази жена беше необяснимо иначе. Не че се оплаквах де. О, не, не, оплакванията дори не фигурираха в списъка ми.

Мръснишката усмивка, която ми дари ме накара да изръмжа от кеф.

- Ти ще си смъртта за мен да знаеш.

- Поне ще умреш щастлив.

- Мамка му, така е. Шибано щастлив.

Най-накрая се пребори с колана и ципа на панталоните ми и ги смъкна заедно с боксерките. Облиза устни и ме хвана в ръка, а аз изсъсках и тласнах таз в опит да получа още от ласките ѝ.

Гледаше ме право в очите и разтвори устни и да изплези език.

- Мамка му, ти си луда! – единствено се изкикоти в отговор и ме докосна с езика си. Потреперих. Само това ми трябваше, за да забравя за всякакви задръжки. Не знаеше в какво се беше забъркала. Хванах прекрасните руси коси и натиснах главата ѝ. Тя се задави и насълзеният ѝ поглед беше едно от най-еротичните неща на света, което бях виждал. Дръпнах главата ѝ назад и устните ѝ се отделиха от мен. Навлажни ръката си със слюнка и отново ме пое в нея. Гледаше ме право в очите и отново залепи устни за мен. Изсумтях и просто се отпуснах. Оставих я да прави каквото иска, като единствено само държах косата ѝ далеч от лицето ѝ за да не ѝ пречи. Исках да трае повече, мамка му, наистина исках да трае много повече но тя правеше ситуацията лесна за мен. От една страна беше горещата ѝ малка устичка, от друга прекрасните сини очи които се взираха в мен, а от трета факта че бяхме на публично място и това беше вълнуващо.

- Мамка му, толкова си красива. Най-красивата. – промърморих, а тя ми говореше само с очи. Виждах всичко там. Дори и на тъмнината. Единствената светлина идваше от луната и звездите, но дори и те не светеха колкото очите ѝ. Тези прекрасни сини сапфири. Най-красивите. И те не спираха да ме отвеждат до онова най-сладко място, състояние всъщност.