Daddy's princess and daddy's rules

7 правило 2 част

Малкия плачеше доста дълго време.
Татенцето му бе излязъл и той бе сам вкъщи.Облече си къса розова пола и розово худи.Щеше да спи у най-добрия си приятел.Щом бе готов си сложи малко от любимия си парфюм.Карамел и ягоди. Сладникаво, но приятно.Това привличаше страшно много Юнги. Сложи си сладки розови обувки на по-висок ток и тръгна към най-добрия си приятел.Там имаше пижами и нямаше нужда да взема нищо.
По пътя мислеше само за своя любим.
-По дяволите, аз съм виновен!- проплака.Извади от розовата си чантичка розовата запалка с името на неговия любим и запали една от дългите тънки цигари. От меките му розови устни излезе гъст облак в отенъка на сивото.
-Хей, сладкиш, нека си поиграем.- рече мъж, който току-що бе видял плачещото момче.
-Маля Ви, не ме докосвайте!- помоли го Пак, като сълзите му се усилиха.
Той хвана малкото телце на плачещото момче и започна да целува и хапе бялата му кожа.С всяка следваща целувка омърсяваше кожата и невинността на малкото момче.Когато свърши вече малкото момче бе омърсено.От ръцете на един напълно непознат.
Само да не беше крил от Юнги, нищо от това нямаше да се случи...и всичко се случи, заради една малка кутия с тютюн и листове цигарена хартия, навита на ролце.Сега малкото и нежно телце на това така крехко 16-годишнио момче лежеше захвърлено в една тъмна и мрачна уличка, до която само денем достигаше минимално количество светлина.Телцето му бе цялото в синини, белези, рани и кръв, а гаджето му дори не знаеше за това...но какво ли му пука, та той го остави сам в това състояние.Сам из тъмните и опасни улици на Сеул, който уж бе лишен от престъпност.
Уличната, в която бе захвърлен мъника беше близо до дома на нищоподозиращият му най-добър приятел.