Daddy's princess and daddy's rules

16

Правило шестнадесет: Където и да ходиш, имаш очи само за татенцето си.

Бяха минали няколко месеца, откакто малкото момче започна да се занимава сериозно с балет. Оттогава и двамата с татенцето му бяха много заети и почти нямаха време един за друг. Мин разработи верига хотели в цяла Корея и стана доста известен и забогатя. Не, че преди не бе, просто сега разликата бе, че той имаше още по-малко време за Чим, който така или иначе също бе много зает. И така връзката между тях изтиваше. Поне така мислеха.
Днес малкия трябваше да заминава за Япония за балетен конкурс. Искаше да види татенцето си преди да тръгне, но уви нямаше тази възможност. Но все пак Юнги бе стоял до късно да урежда всичко, свързано с оставането на гаджето му в Япония за седмица. Бе резервирал място в един от най-скъпите хотели в Япония, бе уредил кола от клона им хотели в Япония да го кара, където иска. Защо Юнги не бе оставил Джимин в негов хотел ли? В момента там имаше много хора и не искаше малкото му момче да се чувства подтиснато. А и смяташе, че там не е достатъчно луксозно за неговото ангелче.
И така Джимин, изморен от полета, веднага щом стигна в своята огромна стая в хотела се тупна на голямата си спалня. Наистина бе изморен, но чакаше обаждане от татенцето си. А и много се притесняваше за утрешният ден. Чу се почукване на вратата.
-Влез!- извика изморен малкия.
-Господин Мин каза ако сте изморен да подпише, вечерта щял да Ви се обади. Също така ми каза да Ви предам това!- усмихна се и подаде няколко розови торби на малкия, който кимна и го помоли да излезе.
Започна да разглежда. В едната имаше два красиви розови букета. А в другата малка красива кутийка. Отвори я и вътре имаше сребърен пръстен с розов диамант във формата на сърце и бележка.

,,За моята принцеса, да знаят, че е само МОЯ. Щях да ти взема злато, но знам, че харесваш среброто повече. Отива ти. Изглежда елегантно върху теб.Ти правиш всичко да изглежда красиво и елегантно, любими, дано ти е харесал пръстенът."

-Наистина е красив.- прошепна малкият, като го изкара от кутийката и го сложи върху пръста си. Огледа торбите. В тази с цветята имаше  доста кутийки. В едната имаше нежна сребърна гривна с висулка сърце, а в дръгата, колие с розова висулка сърце. Бяха уникални. Малкият побърза да сложи нежните красиви бижута и да си легне да спи с тях. Наистина бе щастлив от подаръкът на татенцето си.
Малкото момче заспа щастливо. На сутринта малкото момче се събуди от звъненето на телефона му. Игнорира това и стана, като извърши сутрешната си рутина и излезе от огромната хотелска стая, която повече приличаше на апаратамент. Според него това бе ненужно, но щом татенцето му искаше това за него, нямаше да проторечи. Малкото момче отиде да закуси. Тогава смяташе да върне обаждането, но батерията му беше паднала.
-По дяволите!- изсъска постави телефона си на масичката.
-Джимин. Не ти ли е самотно да се храниш сам?- попита партньорът му.
-Така е, но няма какво да правя. Приятелят ми е твърде зает. Бизнес.- изцъка с език.
-О. Мога да ти правя компания.- предложи русото момче.
-Не звучи зле.- прошепна Джимин и продължи да се храни.
-Радвам се.- прошепна в отговор по-големия. На малкия му беше неловко, но не можеше да откаже, щеше да бъде грубо.
Следобеда на розовокоското мина в тренировки. Бе забравил да отговори на обаждането от сутринта. Прибра се към девет вечерта. Отиде в ресторанта да вечеря и за негово нещастие срещна отново русокосият досадник.
-Отново се срещаме.- усмихна се русокосият.
-За жалост.- прошепна по-малкият.
-Може ли да седна до теб или мястото е заето?- попита нахалникът.
-Всъщност...- започна, но бе прекъснат от до болка познат глас.
-Заето е.- изрече натрапчиво Юнги и седна до половинката си. Момчето се отдръпна и остави двойката сами.
-Юнги? Ти? Тук?- шепнеше невярващо. По-големият постави нов телефон на масичката. Малкият го погледна неразбиращо.
-Не ми отговаряше. Помислих, че имаш проблем с телефонът си.- отговори просто.
-Бях зает.- отговори малкият с нисък тон. Ресторантът не бе място, на което да се карат, и двамата осъзнаваха това.
-И аз съм зает, но се интересувам как е любимият ми.- почти изръмжа Юнги, но изглеждаше плашещо още.
-Юнги. Спри да драматизираш. Нещата около нас и без това са трудни.- прошепна жално по-малкият.
-Да, затова трябва да оставяш някой друг да флиртува с теб?- изсъска Мин.
-И какво да направя?! Не мога да го изгоня! Грубо е.- изсъска в отговор Парк.
-Ново правило. Където и да отидеш, имаш очи само за татенцето си, защото да оставяш шибани дечица да флиртуват с теб шибано много ме вбесява. Ти си само мой. Не знам по какъв начин да го покажа по-добре от годежен пръстен, че да ме разберат шибаните идиоти, че ти си само мой. И ако някой друг те докосне съм готов да му счупя ръцете и да му ги навра в задника.- прошепна близо до ухото на любимият си.
-Така или иначе нямам очи за друг татенце. Не бих погледнал друг. Понякога се дразня на факта, че на теб ти пука само за двама човека толкова шибано много, но после пък ми харесва, защото тези двама сме аз и Джънгкук, който ти е най-добър приятел от средното училище. Понякога си мисля, че си егоистичен непукист, но друг път съм благодарен, че за теб повечето хора са просто хора.- прошепна малкият и сложи глава на рамото на любимият си.
-Обичам те, мъниче. С всички твои проблеми и недостатъци. Не те обичам, защото си красив, а защото сърцето ти е красиво. Умът ти е чист. Невинен си. Запазен за времето, в което си живял.- прошепна Мин и целуна половинката си.
-Нямаше да съм такъв ако ти не ме беше спасил от тъжната ми съдба.- прошепна розовокосият.
-Аз трябва да ти благодаря за същото. Наистина след като загубих майка си и баща си шибано не ми пукаше за нищо. Когато се появи Джънгкук в живота ми имах за какво да се боря. Исках да му се отблагодаря, да му дам това, от което имаше нужда, като мой брат. Но когато се появи ти, в живота ми дойдоха цветовете. Или по-скоро розовият цвят.- засмя се леко татенцето му. За Джимин това бе най-хубавият звук, който бе чувал някога.
-Да виждаш цветовете, харесва ли ти?- прошепна по-малкият. Моментът бе толкова красив. Ресторантът бе почти празен. Не бе нужно да говорят силно, че да се чуват един друг. Бе достатъчно да шепнат.
-Невероятно е. Като да си върнеш зрението след години на слепота или слуха след толкова време на глухота. Ти беше моята капка чист въздух в натовареният мръсен въздух на Сеул. Капка почивка след толкова много време на работа. Като капка сълза след толкова много време на безразличие и безчувствие. Като целувка на пеперуда.- прошепна и зарови глава в рамото на мъничето си. Беше изтощен, а Парк Джимин бе неговата почивка.
-Защо на пеперуда?- попита любопитно, копнеещ да получи още комплименти и красиви думи от страна на татенцето си.
-Пеперуда. Красиво. Нежно. Недостижимо животно. Ти си същият. Най-нежното и красиво същество, което съм виждал през целият си живот.- прошепна и замълча. Просто да стои на рамото на любимият си. Да чувства, че не е сам. Да чувства потребност. Това беше уникално за него. И в този миг, само след няколко думи на малкият, той му се бе доверил напълно. Вярваше, че Джимин не би погледнал друг, толкова силно, колкото не вярваше, че всичко това се случва. Това бе недостижим сън и невероятна реалност. И въпреки, че не вярваше, че това е невероятна реалност, само едно негово потвърждение беше нужно на Юнги  да повярва в това. Да повярва на него, да повярва в него. В момента. Да повярва на всичко, дори реалността да му противоречи, дори да вижда друго.
-Всичко това...реално ли е?- прошепна Мин, за да се убеди.
-По дяволите, да...реално е. Шибано реално. Толкова прекрасно.- лека усмивка и нежен поглед. Въпреки тези груби и нецензурни думи всичко бе толкова чисто и красиво, защото малкият го правеше такова.
-Вярвам в това толкова шибано много, толкова, колкото вярвам в съществуването си.- прошепна големия. Въпреки, че в момента нямаше нищо шибано интимно, и двамата го смятаха за такова. Интимността за тях не беше просто докосване. А в момента душите им бяха толкова шибано разголени.