001

807 69 4
                                    

– Къде ми е поничката? - бе първото нещо, което Лухан каза, щом видя Кибум на прага на малкият им, споделен офис. И двамата имаха статии на първите страници, но и не на корицата. Кибум се надяваше, че когато това стане, няма да се налага повече да дели пространство. Лухан не беше лош, но имаше тенденциите да става леко досаден, когато му доскочаваше.

Което означаваше през по-голямата част от работното им време.

– Днес беше твой ред да купиш. - напомни му Кибум, въпреки че вече бе сложил картонената кутия пред него.

– Наистина? - Лухан се ухили, дигайки капака, за да си вземе шоколадовата поничка. - Забравил съм.

– Да, каква изненада. - каза Кибум, докато закачаше палтото си на закачалката. - Нека позная. Нова свалка?

– Буми, приятелю, може да не ми повярваш, но този път мисля, че срещнах идеалният. - промълви замечтано Лухан с пълна, омазана с шоколад уста.

– Мхм. - съгласи се Кибум, сядайки на стола си.  Взе кафето си с едната ръката, докато с другата включи компютърът. - Както каза и за миналия и за по-миналият, и за по, по миналият, и за-

– Добре, добре. Нямаше нужда да вмъкваш в разговора минали грешки. - намръщи се Лухан. - Макар че трябва да призная, че грешка номер петнадесет имаше наистина голям пакет.

– Броиш ги? - Кибум повдигна веждата си. - Сериозно?

– Имам си специално тефтерче. - намигна му Лухан и натика последното парче от поничката си в устата си.

Кибум поклати глава и се обърна към компютъра си. Натисна двата пъти иконката на браузъра и изчака търпеливо да зареди, подреждайки, изрезките от документи, които вчера беше оставил разбъркани, защото бе уморен  и нямаше търпение да се прибере вкъщи. Когато това бе сторено, Кибум постави дългите си пръсти на клавиатурата и набра адреса на пощата си.

Нищо.

Нито едно писмо.

Защо ли очакваше нещо различно?

– Каква е тази физиономия? - попита го Лухан, очите му присвивайки се подозрително в негова посока.  - Отново ли за Блинг?

– Не. - отговори Кибум просто, но за негово съжаление, Лухан го познаваше прекалено добре и направи физиономия. - Да. Отново за Блинг. Мислех, че съм попаднал на нещо.

Criminal heart { boy x boy }Where stories live. Discover now