Criminal heart { boy x boy }

002

– Желаете ли още шампанско, господине? - усмихна се фалшиво Кибум на поредния дебел политик, който му отговори с високомерно махване на ръка, така сякаш репортерът ( в този момент сервитьор) не е нищо повече освен нахална муха. - Както желаете. 

Кибум се отдалечи с известна доза облекчение, потискайки желанието да навре някоя от дългите чаши в гърлото на приличния на шопар мъж. Докато действието би му донесло неоспоримо задоволство, то щеше да му докара и някоя друга вечер в пандиза, нещо което не бе сигурен, че ще може да понесе отново. Да не говорим, че и прикритието щеше да му бъде разкрито. 

А това, Кибум много искаше да избегне по възможност. 

Огледа се за майордомът и когато не видя и следа от високият, плешив мъж, чиято походка много приличаше тази на пингвин, реши че ще може да се измъкне за кратка почивка зад една от големите, тъмночервени завеси, поставяйки таблата си върху дългите, покрити с бели покривки маси, които бяха отрупани с ордьоври.

След още един поглед (започваш да ставаш параноичен, Кибум), той се скри зад завесата, осъзнавайки с изненада, че зад нея има врата към терасата. Не можейки да устои на изкушението, той се шмугна натам, решавайки, че няколко минути навън няма да да навредят на никога. А и наистина имаше нужда от чист въздух. 

Бяха минали два часа от партито, а засега не бе забелязал нищо необичайно. Започваше да се чуди дали информацията, която му беше дал Юхун наистина беше вярна. 

Кибум се подпря на каменният перваз, оставяйки хладният въздух да погали страните му. От долу, градът пулсираше от светлини, по жив от всякога. Шиумин бе някъде там, може би пронизвайки някой друг с погледът си. От тази мисъл, коремът на Кибум се сви и той се намръщи. Трудно се справяше с термина свалки за една нощ. Твърде бързо се привързваше към хората и предпочиташе да бъде сам, пред това да му разбият сърцето. 

Само по тънката риза на униформата, Кибум скоро започна да зъзне, но все още не му се прибираше. Беше уморен и самотен. Не така беше си представял живота на един журналист в университета. Може би, Лухан беше прав и трябваше да си намери някой сериозен. Някой, който го чакаше в къщи след работа с блага дума и нежна ръка.