Тайнствените

⭐Силвър Стар ⭐

Мъжът седеше в ъгъла. Лицето му бе в сянка, периферията на черната му шапка го пазеше.
Ръцете му бяха с кожени ръкавици.

Кучият му син.
Добре се прикриваше.
Дългото му черно палто бе с вдигната висока яка.

Една сервитьорка се приближи бавно с кръшната си походка и му донесе чаша с червена течност, кофа за лед - празна, щипка за лед, запалка и кърпичка. След което леко отстъпи.

Мъжът изпи съдържанието на един дъх, избърса устат си с кърпичката, след това я запали и я пусна в кофичката за лед с щипките. Облегна се на стола си и изчака пламъците да угаснат.

Сервитьорката отново се приближи и ги взе.
Мъжът бутна няколко банкноти в бельото ѝ.

-Виждала ли си Касиди?
-След малко ще излезе за танц. Не ти ли е топло така скъпи?

Скрит в сенките, сега огледа много добре сервитьорката.

Дълга бледо лилава коса, тънки устни, буреносно тъмно сини очи, ръцете ѝ бяха тънки и дълги, с тънки дълги пръсти.
Пищно деколте което би накарало всеки мъжки индивид без значение от кой вид да точи лиги.Тънка талия, малко и стегнато дъпе. Тънки и дълги крака по които погледът ти да се загуби. А дрехата ѝ бе тънка и полупрозрачна. Оставяща твърде малко на въобръжението.

Музиката се лееше на талази също като димът от цигарите, пурите и лулите, изгорените салфетки... ароматните пръчици, билките.

Ето я и нея.
Касиди.
Танцуваше сладострастно.
Съблазнително.
В другия кай на нощния клуб се вдигна врява.
Членоввте на две бнди се сбиха. Банди ли казах?
Така би си помислил човек.
Това бяха две враждуващи глутници, на върколаци, за територия.
Едноокия Джон - собственик на клуба се опитвше да вътвори ред, но така само влоши нещата. Мелето стана страшно.
Хвърчаха чаши , бутилки... Сервитьорките се разпищяха и хукнаха да се крият. Танцьорките, които щяха да излизат на сцената също се разбягаха и в създалият се хаос тайнственият мъж грабна ръката на Касиди и тичешком напуснаха Силвър Стар.
Излизайки на улицата заедно с мнозина от посетителите. Двамата закрачиха по тротоара и бързо се отдалечиха.

Едва на четири пресечки от бърдака двамата се спряха.

-Дръж се здраво за мен. - нареди мистериозният мъж.
Тя послушно уви ръце около тялото му
Миг след това двамата се отделиха от земята и се озоваха на покрива на една висока сграда.

Прескачайки от покрив на покрив преминаха няколко квартала.

-Добре ли си?

Попита мъжът с такава нежност в гласа, че жената потрепери.
Този опасен, студенокръвен, кръвожаден хищник нима изпитваше чувства?

-Аз? Да. А ти, Обич? Ти добре ли си?
-Добре съм само когато сме заедно.
-И аз съм така.
Вървяха по покрива на някаква сграда в центъра.
-Красиво е!
-Красива си ти.

Мъжът, който както веч се досетихте е вампир, а тя... Тя е забранена за него. Тя е неговата красива изящна тайна.

Млада и красива. Русите ѝ коси се развяваха свободни на нощния вятър. Очите ѝ бяха сиви, устните пухкави и малки, сладки. А топлината на тялото ѝ за него бе животворна. Неговата малка вещица. Е, вещица, бе силно казано, пукаше въглени против уруки, гадаеше на кафе и понякога получаваше съновидения. Но това го правеше смо понякога

-Най- сетне! Само моя.
-Най - после сме заесно.
-Докато не изгреят първите лъчи.
-Ами ако отидем у нас?
-Не. Не мога да рискувам. Няма да те изложа на такава опасност.
Не мога да те отведа и в моето жилище. Ще ни търсят и ако ни намерят... Ще ни убият.
-Да зминем.
-Няма да ставаме бегълци.
-Серж...
-Изгнание! Това е! Това е решението!
Нека ни изпратят в изгнание.
-По ското ще ни убият.
-Без теб няма живот. Каквото за единия такова и за другия.

Все пак отидоха у Серж.

Висок, тъмнокос, тъмноок с перфектно тяло. Като всеки вампир.

- Забравил си да заключиш. - упрекна го нежно момичето.

- Никой не би дръзнал да влезе тук. Никой поне с малко мозък. - засмя се мъжът.
-Усмивко сладка. - казавайки това момичето прокара птъсти през брадата му, надигайки се , за да го целуне.

-Е! Това е моето убежище.

Мансарден апартамент в северната част на града. Обширен светъл, поне би трябвало да е такъв през деня, но имаше дебели завеси на прозоржите. От тавана висеше кристален полилей. Относно обзавеждането... Беше оскъдно но хубаво. Огромна спалня, от онези изискани диванчета.

-Хубаво е! - каза Касиди и се завартя като в бална зала.

Вниманието ѝ бе привлечено от старинен сандък.

-Отвори го. Ако ти хареса нещо, е твое.

-И всичко това са книги?
-Нямам много приятели-а мислено довърши-не и такива, които са живи.

Така... Отдавна мислех да пусна тази част и след отлежаване на чернова и един бърз преглед я пускам. Извинете за печатните грешки ако има такива.
Обичам ви душички сладки!
Дано ви хареса.... ❤️😍