Тайнствените

🌕Продължение🌕

Нощтта бе безлунна. Дъждът се изливаше като из ведро.
Вълците цяла вечер върлуваха из селото.
Едва по обяд бабата на Нена им разреши да излязат из селото.

Дъждът бе толкова силен, че в калта не бяха останали следи, но кошарите където хората прибираха животните нощем... Бяха с широко зейнали врати.
Вътре обаче не беше за хора със слаби сърца. Животните до едно бяха разкъсани. Вонята се усещаше през няколко къщи.

Хората се вайках как ще преживеят настъпващата зима.
Как ще оцелеят.

Мъжете прекараха целия ден в изкопаването на ров, в който да хвърлят мъртвите животни.

Кожите които можеха да са полезни, биваха одирани и продавани в града, но деня бързо се скъси и всички трябваше да се прибират.
Жените не смееха да излизат, те и децата стояха заключени.

По обед ходеха в черквата и тогава майката и жената на свещенника умно и пресметливо използваха момента да всеят страхопочитание към църквата, богобоязън към злото надвиснало над селото.

-Този звяр е проклел селото ни. Каквото и да правим все страдаме.
Не може да живеем в страх.

-Нека се помолим за избавлението на селото и за душите ни.

Вера стоеше на предните редици и слушаше как около нея всички мълвят молитви.

Момичето не издържа на тоя театър.

-Чуйте ме!
Слушайте!
Да изпратим мъже да говорят с княза. Той ще прати войници. Сами няма да се справим.

Майката на свещенникът почервеня като домат, лицето ѝ се сбърчи в гримаса и зашлеви Вера.

-Как смееш!?
-Казвам истината. Да стоим затворени и да се молим, няма да ни спаси. Няма вълците да изчезнат от самосебе си.

-Момичето е право. - бабата на Нена проговори.

-Нека мъжете отидат да говорят с княза. Сигурна съм, че ще помогне.-обади се друга жена.

-Глупости. Какво разбира тя? - старата бабка се придържаше към страха, а чрез страха можеше да контролираш хората.

-Пък и пътят е дълъг. Вълците може да ги нападнат и да ги убият.-сега жената на отчето поде меко, за да избегне поредната кавга.-Това е божи храм. Нека оставим мъжете да решават.

Вера и Нена излязоха най - демонстративно, и от черквата, която смърдеше на тамян право в кръчмата.