She was mine(BG fanfiction 2022)

8 - Just relax

Гледна точка на Джош

Случката от преди няколко дни беше толкова глупава.
Как може да съм такъв идиот.
Прекрачих границата.Никога досега не ми се беше случвало момиче като нея да ми въздейства по този начин.

Има нещо специално у нея, което ме кара да съм по-добър човек.

-Джош трябва да вървим!-провикна се най-добрия ми приятел от първия етаж.

-Минута!- провикнах се и аз.

Наистина закъснявахме.Защо бързах за колежа ли?

Ами Кейла имаше лекция и понеже сме в един курс и исках да я видя.Не си говорехме често ,но въпреки това от време ,навреме си разменяхме погледи.Понякога ми се усмихваше а в други дни изобщо не ме отразяваше.Обръщаше внимание на Оливия и Камерън, но си личеше че беше тъжна.Чувстваше се като трето колело или понякога излишна и винаги ,когато се засичахме в коридора или където и да е виждах как се усмихва.

Очевидно беше ,че разведрявам обстановката малко, когато съм покрай нея.А пък и с онова момче.......бившия и Алекс от няколко месеца е леко отнесена и разтревожена,че може да се върне пак и да и съсипе живота.

Бях и дал обещание преди седмица,че ще я пазя и ще си споделяме лошите моменти за да сме наясно с емоциите и това ,което преживява другия.

С тези мисли вече бяхме в колата поегляйки за колежа.

....

Гледна точка на Кейла

-И аз и казах не естествено!Аз съм президента,не тя!-развика се Лив влизайки в стаята.

Добре че бяхме само двете иначе щеше да е неловко.

-Тя Ашли само се бърка където не трябва-отговорих просто.

-О не само!Такава е кучка!

-Виж Лив успокой се.Дишай-казах и сядайки до нея и си оставих нещата на масата.

Ако се чудите за какво ставаше въпрос ами Лив е президент на сестринския клуб(нямам си ина идея кой е на браството)и една Ашли иска да я измести.

-Казваш го защото не си в клуба.

-Не само Оливия.Ашли е тъпа кучка.Ти си президента.Не си и помисляй да и отстъпиш.Разбра ли?!

Тя само кимна и започна да си гледа телефона.

След около две минуи стаята започна да се пълни като един от първите беше Уолкър.Седна си на мясото и ме погледна с поглед "Седни при мен".Опитах се да го орежа ,но той очевидно не се отказа и тръгна към мен.

-Матюс защо не дойдеш?

-Не искам да оставя приятелкаТа си Уолкър-засмях се леко.

-Предполагам че няма да възразиш да ти я взема за три часа?-погледна към Лив.

-Никак даже-усмихна се тя-отивай -и ми подаде нещата.

Тя ме изгони.А била приятелка.Както и да е.Седнах до господин "Много съм важен"и ме попита.

-Е как се чувстваш напоследък?

-Като ударена с мокър парцал-му казах ,а той при това ми изказване се засмя.

-Сега сериозно.Как си?

-Притеснявам се.Знам че мина доста време откакто се видях с Алекс ,но тази случка е все още в главата ми.

-Знам какво се слува с теб.

-Какво?

-Ти имаш СНБГ-каза си просто и отпи от колата си.

-Какво???-погледнах го неразбираемо.

-Синдром на бивше гадже.

-О със сигурност не е това.Нещо друго да ми кажеш освен да ме разсмееш?

-Може да флиртувам с теб.Стига да го искаш-и ме поледна с най-мазната си усмивка, което ме накара да избухна в смях.-Но може да правим и нещо друго-пак ме погледна мазно.

-А не на мен тези.Защо всички момчета си мислите за това?

-Така е просто.Живота е така устроен.

-Да.Да ме сваляш постоянно-отговорих съркасично.

-Точно.

-Ти луд ли си?

-Да,по теб.

-Да ама.......-бях прекъсната от ректора.

-Джошуа Уолкър и Кейла Матюс вън от часа ми!Очевидно часа ми не ви интересува затова излезте.

След изгонването ни не знаехме какво да правим и затова решихме да се разходим из Лос Анжелис.Идеята бе на Джош.Честно казано се нуждаех от няколко часа спокойстивие преди да се върна при Лив и нейните драми.Затова си изключих телефона и влязох в колата на Джош.

Потеглихме към незнайна посока.