Оглушителна тишина

Анотация

Тишина. Оглушителна, тежка. Смалява те. Тишина. Задушаваща, отнемаща. Отнема ти въздуха. Тишина. Сива, незаинтересована. Непукист за липсата на цветове, която причинява. Тишина. Мъглива, непрогледна. Не виждаш по-далече от носа си. Тишина. Разбиваща. Разбива всичко, до което се докосне. Тишина.

Пролог

Аз съм тишината. Не съм го искала. Никога не съм го искала, но някак и до това стигнахме. На моменти тишината беше толкова шумна, че просто исках всичко да свърши. И донякъде го постигнах! Тишината изчезна. Изчезна, защото я погълнах. Или тя мен погълна. А може би и двете приехме себе си, една в друга. А, нали знаете думите, които гласят, че за да се отървем от изкушението, трябва да му се отдадем? Е, аз направих нещо подобно. И наистина се отървах от нея, но на нейно място се появиха прекалено шумните мисли, които превзеха цялото ми същество. И така, накратко, аз превзех тишината, но мислите ми превзеха мен.

Здравейте! Започвам нова история, която силно се надявам да ви хареса. Ще се радвам да споделите какво мислите, ще се радвам и на градивна критика. Може да е свързана с историята, правописа, пунктуацията или каквото и да е, но в рамките на добрия тон. Пожелавам ви приятно четене и ще очаквам коментарите ви! 🥰