Оглушителна тишина

1 глава

Поредния ден, в който бързам към работа, още по ранни зори. Задачите, които трябваше да изпълня днес, бяха написани прилежно в един от многото ми тефтери, по простата причина, че обичах всичко да е подредено и точно. Другият тефтер, който неотлъчно е с мен, е този, в който записвам мислите си. Струва ми се малко неловко, когато трябва да ги чета след това, но след като това ми е казано да правя, слушам и изпълнявам. И нищо, че след това бера срама, наистина е отпускащо и особено, когато съм натоварена ми се отразява добре. В последните дни съм много изнервена и на прага на силите си, така че сега определено се нуждая от това да излея душата си.
Когато влязох, в пекарната където работя, ме обля чувство на спокойствие. Обичах да пека и това беше едно от малкото неща, които ме караха да се чувствам добре. И тъй като те наистина бяха малко, работата ми тук беше приоритет номер едно. Влязох в кухнята и започнах да почиствам работното си място.
Следмалко щеше да дойде и Мая, която беше нашата сервитьорка и момиче, което се грижи за поддържането на чистота в пекарна ,,Сладко изкушение''. Още в първия ден, в който се срещнахме, разбрахме, че ще си допаднем. Още повече, че и двете имахме интервю за работа в един и същи ден и когато и двете ни одобриха, и ни сложиха в една смяна, реших да го приема за знак. Нямаше случайности в този живот. Всичко се случваше с причина. Тези две изречения ми бяха нещо като пътеводни мисли и твърдо вярвах в тях.
Тъкмо седнах, да си почина, когато вратата се отвори рязко, и в кухнята нахлу, както и предвидих, Мая. Позитивна енергия ме заля и аз станах да я посрещна. Тя ме стисна в силна прегръдка и когато се отдръпна широка усмивка красеше лицето й.
- Добро утро, скъпа ми Зори! Как си, днес, в този слънчев ден? - погледнах я, за да я попитам дали е наясно, че слънцето все още не е изгряло, но тя знаеше какво ще кажа, затова само врътна очи и продължи - Не ми пука дали наистина пече слънце, щом смятам, че е слънчево, значи е!
Винаги беше такава. Лъчезарна, дива, на моменти толкова позитивна, че чак не разбирах как го правеше.
- Добре де, права си, права си! Но по тази логика, ако реша, че небето е жълто, то наистина е. А това не е вярно, така че, логиката ти малко куца.. - подразних се аз, шегувайки се.
Тя отново завъртя очи, а след това се отръпна, като ме хвана за ръцете, и задържа погледа си върху мен. Лицето й стана сериозно и тя се вгледа в очите ми. Не обичах тези погледи, защото почти физически чувствах как очите й сканират това, което клокочи в мен. Не ги обичах, но тя ги прилагаше често, а аз просто не можех да се отдръпна, защото не исках да издавам още повече слабост.
След като свърши с дневния си преглед, ме пусна и отново възвърна веселото си настроение. Тази смяна в държанието й беше малко смущаваща, но когато й свикнеш дори не се забелязва. Започна да ми говори какво има да прави днес и следмалко изчезна, с думите, че работата нямало да се свърши сама. Това ми напомни да продължа и аз с моята, затова пуснах любимата си инструментална музика и се залових за работа.