Тишина. Оглушителна, тежка. Смалява те. Тишина. Задушаваща, отнемаща. Отнема ти въздуха. Тишина. Сива, незаинтересована. Непукист за липсата на цветове, която причинява. Тишина. Мъглива, непрогледна. Не виждаш по-далече от носа си. Тишина. Разбиваща. Разбива всичко, до което се докосне. Тишина.
Пролог
Аз съм тишината. Не съм го искала. Никога не съм го искала, но някак и до това стигнахме. На моменти тишината беше толкова шумна, че просто исках всичко да свърши. И донякъде го постигнах! Тишината изчезна. Изчезна, защото я погълнах. Или тя мен погълна. А може би и двете приехме себе си, една в друга. А, нали знаете думите, които гласят, че за да се отървем от изкушението, трябва да му се отдадем? Е, аз направих нещо подобно. И наистина се отървах от нея, но на нейно място се появиха прекалено шумните мисли, които превзеха цялото ми същество. И така, накратко, аз превзех тишината, но мислите ми превзеха мен.
Здравейте! Започвам нова история, която силно се надявам да ви хареса. Ще се радвам да споделите какво мислите, ще се радвам и на градивна критика. Може да е свързана с историята, правописа, пунктуацията или каквото и да е, но в рамките на добрия тон. Пожелавам ви приятно четене и ще очаквам коментарите ви! 🥰
![](https://img.wattpad.com/cover/307561640-288-k858114.jpg)
YOU ARE READING
Оглушителна тишина
RomanceТишина. Оглушителна, тежка. Смалява те. Тишина. Задушаваща, отнемаща. Отнема ти въздуха. Тишина. Сива, незаинтересована. Непукист за липсата на цветове, която причинява. Тишина. Мъглива, непрогледна. Не виждаш по-далече от носа си. Тишина. Разби...