Company | Enhypen ff (bg)

4

Това беше тя.
*мисли
Какво стана само пих от кафето? Тя не схваща ли от базик? Толкова ли е бавна?
Да не е от хората които си изливат гнева като плачат? Няма как тя все пак удари Джимин с тока си. А за мен е късмет че не ме удариха с ток и мани да й кажа на тая да не влиза в тоя час, че господина не я е забелязъл, че я няма смисъл па ся, и тоя господин ша вземе да ме търси, че още не съм се върнал, а бе смотана работа.

-Кво праиш тук?

-Ами според теб? Да, тук седя да се хиля. Ти верно си сляп!

-Е от къде на къде да знам, че ревеш? Така ли иначе да не влизаш в час, че господина не е забелязъл, че те няма, па ако дойдеш ша вземе да вдигне скандал!

-Ок, а защо си дошъл?

-Ами не може ли да се разхождам! Айде чао, че не те понасям.

Та върнах се в стаята и сестра й още ме гледаше на кръв, но вече не се интересувах от това защото каквото можах направих и започвам аз да си подремвам докато не извибрира тела на ревлата. Беше й писал някакъв непознат.

*мисли

Чакай това не съм аз. Кой ли е? Дай да й пиша.

Погледнах телефона, но този който й бе писал по-рано не спираше да пише. Исках да разбера кой е, но тя имаше парола както всеки. Взех да се разсейвам, но тоя непознатия не спираше да пише. Бях прочел само едно съобщение защото часа свърши и сестра й го взе.

Какво ли е писало на съобщението? Кой ли е непознатия?

Г.Т. на Сара

Като влезна тоя в стаята не спирах да свалям очи от него. Видях да гледа тела на сестра ми.

*мисли

Да не иска да вземе номера на сестра ми?

За това като свършихме математиката отидох да взема телефона й, но не погледнах какво пише на него. Търчах да излизам от стаята да търся сестра ми с Чери и Йежи докато не влезна точно тя в стаята.

Г.Т. на Юна

Влезнах в стаята след часа и пред мен бяха приятелките ми. Те взеха да ме разпитват.

-Къде беше подяволите!?!-питаха ме всички.

-В кафенето.

-Е не. Ся ша го убия тоя мухльо дет седи до теб в час.

-Недей. Той ми каза да не влизам в час, защото господина щял да вдигне скандал, че уж закъснявам.