Company | Enhypen ff (bg)

16

Г.Т. на Сара
Влезнахме вътре и аз се загледох при храните, а той при напитките. Взех си нещо за ядене след това отидох при напитките и си взех спрайт. Взех да го търся оня, но го нямаше в магазина значи си е платил и сигурно е вънка.

Г.Т. на Джимин
Понеже тая много се буташе и не ми се седеше тук реших да си тръгна.

Г.Т. на Сара
Когато излезнах го нямаше и взех да обикалям около магазина, но го нямаше за това си тръгнах. Бях ядосана до небесата. След време стигнах бунгалото, влезнах и трашнах вратата.

Г.Т. на Джимин
Изведнъж чух как вратата се удари силно. Отидох да видя какво става. Беше Сара, 100 на 100 ми беше ядосана.
-Сара, нека да обясня.
Тя... та просто си тръгна. Къде отиде атомната бомба. Следвах я, докато не влезна в стаята си и не прасна вратата пред лицето ми. Еми сега ша трвбва да и се извинявам. Дали да не сготвя нещо... нее ще подпаля лагера. По добре да поръчам храна за вечеря.

*обяд
Г.Т. на Юна
Събудих се и се сетих че ги заключих. Офф дано не ми се сърдят. Отключих и видях Ники, но Хана я нямаше.
Тоя бе заспал дали да го нося... не ще се счупя. Той сигурно тежи. Ще го дърпам за краката. Издърпах го, но главата му се удари и се събуди.
-Юна защо не ме събуди?
-Съжелявам, че заключих вратата.
-Ами ядосан съм ти.
Той си тръгна ей така. Ама че изрод. Отидох да пазаря защото мислех да с готвя и за Сара. След като напазарих се прибрах, сготвих и отидох при бунгалото където е настанена Сара. Почуках на вратата и Джимин излезна.
-Джимин дай тази храна на Сара.
-Добре чао.
Аз се върнах в бунгалото, седнах да ям, а след минута оня дойде.
-А сети се да ядеш. Другия път няма да ядеш, ако не ми помогнеш.
-Добре, ще постя.
-Абе ти няма ли да млъкнеш.-казах му и го ударих.
След като се наядох оправих моите неща и тръгнах към езерото. Седнах на лека и взех да си мисля дали наистина виждам духове. Е само един бог знае. Легнах и тогава някой ме викаше. Сега пък какво, о не пак беше Ники.
-Какво правиш Юна?
-Нищо, размишлявам.
-Така ли? Да не мислиш пак да скачаш в езерото.
-Един път ти позволих да ме спасиш няма да се повтори.
-Дали?
-А и не бях скочила, а бях паднала защото някаква птица се беше обърнала с  главата долу.
-Оправдания колкото щеш.
-Не се оправдавам, така беше. Оф тръгвам си.
Отидох при бунгалото и се оправих, бях така.