Fallen

Chapter 1

-Хей, Алисън- каза едно високо, чернокожо момиче.- Как си?

-Ами, добре- отвърна тя.-Може да се каже-следващото го измрънка под носа си и за щастие другото момиче не я чу.

-Хайде да отидем при Макс- предложи тя.

Така, ще ви разкажа малко повече. Момичето, което посрещна Алисън е Макейла, най-добрата и приятелка. Тя е много грижовна и откакто отвлякоха нейната приятелка не спира да се тревожи за нея. Момчето при, което отиват е Макс. Той е нещо като брат за момичетата. Мил, приятелски настроен към всички и много забавен. Има руса коса и е с около половин педя по-висок от Алисън, а тя? Е, тя е доста по-висока от останалите момичета. Или момчета.

-Къде се губите. Чакам ви от половин час- извика Макс. Той си пада малко луда глава. И всички около него са такива. Все ще измислят нещо, с което да си повдигнат настроението.

-Обичайното- извика обратно Маккейла. Да и двамата са луди глави. Може би най-нормалната е Алисън.

- Стига сте се лигавили- извика Алисън. Е, може би и тя е лудичка. Сега всички в университета ги гледаха.

-Ще закъснеем- каза Макс, когато го доближиха достатъчно, така че да не вика.- Отново.

-Добре де- каза Маккейла.-Нищо не е станало.

-Хайде, идвайте-извика Алисън, която вече беше до училищната порта.

Тримата влязоха в университета и се разделиха, защото имаха различни часове.

------------------------------------------

-Побързайте малко- извика Маккейла, отново.

-Защо всички викате днес- извика Макс обратно.

-Защото се бавите повече и от баба ми в мола-каза Алисън.

Близнакът на Маккейла се връща от Америка и тя лети със скоростта на светлината към летището, за да го посрещне. И както винаги нещо трябва да стане, а това нещо бе бруталното пльосване на Макс върху асфалта.

-Ъмм, мисля, че ще ти остане синина- констатира Маккейла.

-Макс. Добре ли си?- попита загрижено Алисън.

Той просто стоеше и си гледаше небето. След малката почивка, която проведе на тротоара, се изправи и изстена от болка.

-Май няма как да стане по-зле.

Бихте си казали защо не отидат с кола. Е, колите на тези три шматки не са никак близо до университета, защото никога няма място на паркинга. Всеки си караше собствена кола и не му пукаше дали ще има място за останалите или не. Както и на тях тримцата.

-Най-накрая!- извика Маккейла, когато стигнаха на паркинга с колите си.

-Хайде да тръгваме, че нямам търпение да видя братчето ти- каза Алисън ентусиазирано.

-----------------------------------------

Майкиии!- викна Алисън.

-Съни!- Майкъл не остана по-назад и също викна.

Двамата се прегърнаха и Майк рече:

-Къде е Мак.

-Сигурно се губи някъде в задръстването- отговори, докато гледаше голямата тълпа, събрала се в летището.- Защо има задръстване и в летището.

-Накаква банда ще идва- Майк запази спокойния тон въпреки че се изнервяше заради чакането.- Къде се губят?

-Ето ги- посочи ги Съни.

-Майк!- последваха същите викове от страна на Маккейла.

-О, сестричката ми- Майк прегърна Мак в една задушаваща прегръдка и след малко се присъединиха и другите двама от групата.

Маккейла изпищя и посочи четири момчета, които бяха обградени от бодигарди. Настана лудница след това, защото всички момичета, включително и Мак, започнаха да си съдират гърлата и да тичат като побъркани. Макс, Алисън и Майкъл седнаха на една от близките пейки и изчакаха навалицата да премине, което нямаше да е скоро. Някъде там беше и Маккейла, лутайки се наоколо.

Съжалявам, че момчетата още не са включени в историята. Ще ги включа някъде пета глава. (: