На крачка от мен 🔞

Глава 7

Анжела

Беше учудващо колко спокойно беше да живея под един покрив със Самуил. Бяха минали само два дни, а аз се чувствах адски добре. Не се бяхме карали за някакви простотии. Като се замисля от онази вечер не си бяхме и говорили дори.

Телефонът ми ме изкара от унеса, в който бях потънала. Беше майка ми на видеочат. Вдигнах и определено не изглеждаше доволна.

-Здравей мами! - от върнах весело.

-Имаш ли нещо да ми кажеш случайно? - Опа! Това май не беше на добре.

-За какво говориш? - опитах се да запазя хладнокръвие и да се правя на ударена.

-Ами не знам. Днес се чух с леля ти Добринка от входа ти, че бях загубила една рецепта за лимонов тарт, която тя ми бе дала и случайно тя ми каза, че ще се жениш. - Ей Богу в тоя квартал дори котка не можеш да скриеш без да те одумва всеки. Трябваше да се преместя някъде далеч от Балканите, когато можех ама на! Браво Анжела! Нека сега бабите от входа те одумват едно хубаво. За урок да ти е.

-Аз... - започнах да протакам и да мисля някакво оправдание, но такова дори не ми идваше на ум.

-Ааа, не. Не се и опитвай. Знам какво ти се върти в главата и си търсиш оправдание за пред мен и баща ти, но това няма да го бъде. Броя до три и да си започнала да пееш.

Ясно. Явно днес мама в бе хванала критическата и отървия нямаше.

-Със Самуил се сгодихме. - изстрелях набързо. Усетих как колелцата в мозъка й смеляваха информацията.

-Какво? - изпищя тя. - Самуил? Онзи Самуил, с когото израстнахте заедно? Онзи Самуил, чието сърце разби и захвърли като мръсно и въшлясало коте на улицата? Онзи Самуил, който прегази?

-Същия. Изгладихме нещата и решихме да опитаме. Само те моля не ка... - тя дори не ме остави да довърша.

-Захари! Дъщеря ни ще се жени! Доживяхме!

-Какво? - чу се в далечината гласът на тате. Ей, не!

-Майко! Защо каза на тате?

-Трябва и той да знае. Не всеки ден ще му се отдаде възможността да разбере, че ще става тъст.