На крачка от мен 🔞

Глава 18

Самуил

Седмицата, прекарана във Варна, беше така необходимата ми почивка. Видях се с близки до мен хора, спомних си доброто старо време, стоплих отношенията си с Анжела. И то по доста различни начини. Кой да предположи, че жените, които не ги боли глава, може да са толкова креативни и гъвкави.

Но почивката свърши. Време бе да се върнем към работата и всекидневието ни.

С Анжи разопаковахме багажа ни, когато на вратата се позвъни.

-Аз ще отворя. - казах и я целунах по челото.

Вървях към вратата, когато човекът от другата страна започна да звъни все по-настоятелно.

-Момент. - извиках, за да ме чуе.

Отворих и за секунди кръвта се стече от лицето ми. Стомахът ми се преобърна. Исках земята да се отвори и да ме погълне точно в този миг.

Тя ме изгледа отгоре до долу с отвращение. Дъвчеше от онези гадни сладникави дъвки с аромат на диня. Наду балонче и го спука пред лицето ми. Потръпнах от погнуса.

-Ето значи къде се е навряла мишката. - изсъска пред лицето ми.

-И аз не се радвам да те видя, Татяна.

Тя ме избута и влезе навътре. За жена с нейния ръст и телосложение беше доста силна. И това го разбрах по трудния начин. Оглеждаше с погнуса апартамента, а агресията таена в нея сега направо извираше. Завъртя се на тънкото токче и ме изгледа презрително.

-Браво на теб. Добре си се уредил. Дано поне новата ти женичка не го отнесе.

-Казвай какво искаш и се махай.

-Все още сме роднини. - изтананика тя. - Не се дръж като...

-Не сме роднини с теб от доста дълго време. - тя се засмя и свали скъпите си очила.

-Визираш за времето, когато надяна халката на пръста на сестра ми или когато тя умря заради теб? - последните думи ги изрече с безумна скрита ярост в гласа и заби края на очилата си в гърдите ми.

-Не съм виновен за това. Предупредих Дария неколкократно да не шофира, докато е бременна.