33

696 21 4
                                    


Неутрална гледна точка

Хари стоеше на стол до леглото на Бела. Беше все още с дрехите от партито, косата му беше още по-голяма бъркотия от къдрици, поради непрестанното му прокарване на пръсти през нея, а главата му пулсираше от болка заради недоспиването. Не беше мигнал четвърти ден, а часът минаваше три след полунощ. Как по дяволите беше възможно това? –питаше се от снощи насам, питаше се всяка безсънна нощ, по дяволите.

Зеленоокият наблюдаваше спящото момиче пред себе си, спомняйки си колко безпомощна и уплашена беше тя. Все още усещаше треперещото й тяло, с всеки един мускул на ръцете си. Тя го видя да убива. Е, поне го чу, но това беше напълно достатъчно. Хари за първи път усети истински, колко много малката Смит се страхуваше откакто беше тук, в онзи момент, когато я обгърна, извеждайки я от проклетото място на което за малко щеше да бъде изнасилена. Усети ненавистта и отвращението в гласът й, преди да припадне в ръцете му. Заболя го. Не трябваше да го боли. Дори Клара не беше реагирала така, когато й призна, че е мафиот.

Да, но Клара никога не те беше виждала в тази светлина, да убиваш, глупак такъв. А и там положението беше съвсем различно.-вътрешното гласче в главата му буквално се изкрещя в нея, причинявайки му още по-голямо главоболие.

Но това беше самата истина. Нищо не можеше да се промени.

Това бяха неговите начини. Сам убиваше, сам раздаваше правосъдие. Никой, когото е убил до сега не беше невинен, включително и онзи некадърник Колин. Къдравият сви юмрук при спомена как нещастникът насилствено набута ръката си под роклята на Бела. Стисна ядно очи и опита да притъпи гневът си. Копелето беше мъртво. И без това зеленоокият му беше набрал от близо година, но никога не му се отдаваше възможност да му тегли куршума. Е, днес беше късметлийският му ден.

-У-уби го...-шепотът на чернокосото момиче отново се разнесе из цялата стая, карайки Хари да настръхне. Бела смръщи чело в сънят си, отново беше неспокойна. За последните три часа бълнуваше, изричайки едни и същи думи, след което се успокояваше. Къдравият отново усети ужасното чувство в стомаха си. Представяше си какво сънува в момента тя, знаеше в каква светлина си го представя и ненавиждаше този факт.

Той не искаше тя да го вижда като чудовище, като убиец...поне вече не. Мътните го взели, не искаше всеки път когато се появеше, тя да мълчи и да се държи резервирано, не искаше той да бъде причината за страхът в очите й. Беше му дошло до гуша да играе тази роля пред нея.

SHE - H.SWhere stories live. Discover now