Nothing To Love;

take me down;

Глава първа.

-Извинете, госпожице, затваряме, ще ви помоля да напуснете. Елате пак утре сутрин, щом толкова ви харесва.

Тежка въздишка се изпусна от устните на Джейни и тя бавно се изправи. Хвърли пакетчето с фъстъци в коша до пейката и кимна с усмивка на служителя, който нямаше търпение да я разкара, за да може най-сетне да затвори зоопарка. Животните имаха нужда от сън и уединение, далеч от погледите на любопитните тълпи, и можеха да го получат само през нощта.Пък и вкъщи го чакаха жена и дете, които искаха татко да се прибере.

Джейн излезе от зоопарка, зяпайки разсеяно клетките на животните. Беше толкова изморена, дори следобеда бе подремнала около час на пейката, стояща точно срещу клетките на тигрите и лемурите. Каква интересна подредба наистина, мислеше си тя, докато се шмугваше през редиците създания към големите порти на изхода.

Дълго се луташе из града преди да дойде тук. Искаше да се скрие, да поседне някъде, затова си плати входа с част от парите за спешен случай, които винаги носеше в сутиена си- звучи нелепо, но те често спасяваха деня, пък и коя жена не го прави?- и просто седя, полубудна, полусъсипана на онази неудобна пейка, докато бетонът зад нея драскаше гърба й. Не можеше да си позволи нещо по-добро.

Излезе навън и нощният хладен въздух я удари в гърдите. Господи, бе изтощена до краен предел. След като напусна лабораторията чувстваше енергията във вените си, бе внезапно съживена и готова да пробяга света. Вместо това пробяга целия град, събори цяла редица колела пред един супермаркет, пресече четири кръстовища неправилно и накрая се сгромоляса в ъгъла на една пресечка, внезапно останала без сили. Знаеше, че в момента тялото й претърпява много промени и се опитва да се адаптира, към новите възможности, които има.

Джейни се спусна по улиците, които бавно се изпразваха и се запита къде да иде. Нямаше никакъв шанс да се прибере при Синтия или в квартирата на 4-ия етаж на комплекса, щяха да я хванат веднага и не й се мислеше какво щеше да последва. Беше оставила след себе си Ралф на пода с разкървен нос и мътни очи, беше прецакала алармената система в опита си да се измъкне преди Ралф да я включи и бе профучала като огнено торнадо през целия комплекс, за да се измъкне. О, не просто тичаше- тя буквално беше като торнадо, развиваше невероятна скорост и едва можеше да се засечеше с просто око как минава. Радостта й от това бе леко помрачена от факта, че за да избяга от Ралф й се наложи да го фрасне, научавайки изведнъж, че юмрукът й е станал направо железен. Измами го, остави един замаян и изпаднал в шок мъж зад себе си, захвърляйки осемнадесет години от живота си.