Необикновеното приключение на Зия

Когато котката и мишката се окажат в един и същи клас

Той заби погледа си в мен и това ме изнерви страшно много и колкото и много да се стараех да запазя спокойствие ,беше ми трудно, зяпайки ме така вперил поглед в моя и не мислех , че щях да издържа още много така ,но за щастие:
- Г-н Делен , предполагам. - извади ни и двамата от транса , който ме изнервяше страшно много ,г-н Бевел ,за което наистина в момента съм страшно много благодарна. Новият се обърна към него и преглътна леко притеснен очевидно.
- Да ,г-н Бевел. Аз съм Зейн Делен и съм нов града. Учил съм преди в Лос Анджелис ,но заедно с родителите ми се преместихме в Париж това лято . - обясни сравнително спокоен ,влизайки в класната стая ,заставайки пред всички нас ,споделяйки нещата за себе си.
- А , защо тогава се появявате в училището ни чак след разполовяването на първия срок? - попита в очакване ,учителят ни .
- Ами истината е , че поради семейни причини нямаше как да започна по-рано учебната година ,така че. - обясни набързо новият ми съученик ,гледайки класния ми право в очите.
- Разбирам. - отвърна с равен тон ,класният ни .
- А , защо тогава целият си вир вода ? - зададе същия въпрос и към него ,както и към мен ,г-н Бевел.
Ама сериозно ли ? Що за въпрос е това ? За Бога сутринта не гледайте ли времето по телевизията ,г-н Бевел или поне не се ли оглеждайте , докато идвахте на училище с колата си. За Бога . Но не. Вие откъде да знаете как ще бъде времето . Заваля дъжд ,нямахме превоз и бяхме мокри. Това е. Не разбирам за какво е целият този разпит. - всичко това ми мина през ума ,след като г-н Бевел му зададе въпроса.
- Не видяхте ли дъжда , който заваля тази сутрин над града ни ? - отвърна, видимо вече раздразнен от купищата нелепи въпроси и му отговори със сравнително спокоен тон ,в който се усещаше и малко раздразнение.
- Нормално е човек да стане вир вода, когато няма превоз ,с който да дойде.
- Разбирам. - отвърна с равен тон ,г-н Бевел.
- Добре. Тогава отиди до съблекалните и си вземи душ ,а през това време дайте дрехите си на секретарката ми ,на която ще й каже да ги занесе на химическо. - отвърна с равен тон ,г-н Бевел ,след което на лицето на Зейн се появи весела чаровна усмивка.
- Ама сериозно ли ? - попита изненадан от чутото ,Зейн.
- Да , разбира се. Би било нелепо да те оставим в това състояние цял ден. До обед би станал на ледена висулка и после би се разболял , което е неприемливо за нашето училище ,нали така ,ученици ? - обясни му и след това ни попита класният ни ръководител.
- Да ! - отвърнахме всички в един глас ,като момичета от гласа ми ,дори и се мазнеха. Ъх ,гадост.
- Добре. Тогава аз отивам до съблекалните ,я пък предполагам , че сестрата после ще мине да ги вземе ? - попита новият ми съученик ,сочейки към мокрите си дрехи.
- Да ,точно така . - отвърна през лека усмивка г-н Бевел ,изтъквайки това вече което трябва да му е кристално ясно.
- Добре тогава. До после ,г-н Бевел. - отвърна Зейн ,тръгвайки към съблекалните.
И точно , когато беше се напътил към входната врата г-н Бевел го спря. Оу ,Боже ,моля те ,дано да не го попита това което ме е страх ще го попита. - мина ми през ума ,засрамена и сниших глава ,скривайки се на предпоследната редица на средния чин ,като се бях снишила по-ниско и бях се опитала да се скрия облягайки лакътя си върху чина си и си бях сложила ръката на тила ,а косата ми падаше пред лицето ми.
- Почакай !
- Вие двамата заедно ли бяхте ? - попита го ,г-н Бевел и поспи към мен. Той се обърна към мен и ми се усмихна остроумно ,сякаш вече бе планирал нещо.
Оу , страхотно . Само това ми липсваше.
- С нея ли ? - попита Зейн ,продължавайки да ми се усмихва остроумно с лешниковите си очи и ме посочи ,а в замяна г-н Бевел само му намигна в знак на съгласие .
- Оу Боже ,не. - отвърна с една голяма усмивка ,след което целият клас ми се смя , включително ,дори и той.
Боже какъв гадняр. Само това ми липсваше.
За Бога, не можа ли да разбере , че това беше просто инцидент ? Държи се така , сякаш е готов да направи всичко ,за да ми отмъсти за станалото. Какъв гадняр. И сега благодарение на него целият клас ми се смееше и ми се подиграваше ,сочейки ме с пръст.
- Виждате ли ? Дори и той знае каква е Зия в действителност. Такава каквато винаги ще бъде. Една голяма зубърка и нищо повече. - започна да ми се подиграва както винаги ,съученичката ми още от първи клас ,Ашли , която , разбира се ,както винаги ,побърза да клюкарства за мен на приятелките си и то точно пред очите ми. Каква наглост. И за мой ужасен късмет господарката на злото сяда точно до мен ,на от дясната ми страна ,а приятелките й Дейзи и Делия сядат точно зад нея. Оф , какъв тормоз.
Идеше ми да се разплача в целия този ад ,но направих всичко възможно ,за да бъда силна и да не позволя на нито една сълза да се плъзне по лицето ми. Нямаше да го оставя да спечели толкова бързо. Мислех , че поне той ще се окаже свестен ,но явно, че не е .Е ,щом иска война ,ще си я получи.
- Добре , достатъчно ученици. - развика се г-н Бевел на съучениците ми ,след което смехът им утихна напълно. Безкрайно много съм му благодарна , че поне той е на моя страна. Донякъде.
- Нима ? - попита г-н Бевел ,продължавайки да води този досаден разговор  със Зейн. За Бога , защо просто не го остави да си тръгне. Ще е по-добре и за него ,и за мен. Какви отговори още иска да получи от него. Но смехът и усмивката на Зейн също секна при сериознозададения  въпрос от страна на преподавателя ни. На изражението на Зейн се появи сериозно изражение.
Сякаш винаги сменя маските си спрямо човека , който е срещу него .
-Да. - отвърна самоуверен и спокоен ,Зейн.
- Защото аз си помислих , че може би сте били заедно , когато видях косите и на двама Ви мокри, вир вода и закъснели за час. - обясни причините ,поради които имаше съмненията , че можеше да сме заедно.
- Оу ,не. Не бяхме. Бог да пази. - отвърна със сериозна физиономия и със бавни ,но уверени крачки приближаваше към чина ми. Той застана точно пред чина ми и ме погледна със същата остроумна и самоуверена усмивка ,а останалите отново започнаха леко да се смеят на думите му. Ха ,ха,колко смешно. Какъв клоун. - мина ми на ум , докато всички продължаваха да ми се подиграват заради него ,но не можех да си вдигна и главата ,за да го изгледам лошо , защото щях да потъна в дън земя от срам за излагацията , която ми причини. Зейн - по-скоро кретен.
- Не бих искал да имам нищо общо с нея. - отвърна ,самоуверен ,продължавайки да ме гледа в очите ,а останалите продължаваха да ми се смеят.
- Видяхте ли ? Казах Ви. - чух Ашли да подшушва на приятелките си , което ме постави в още по-засрамващо положение .Това ме накара да се почувствам наистина ужасно. В момента определено имам нужда от съвет от страна на Емили ,чаша горещо какао и разговор с нея.
- Стига . Достатъчно. - скара им се отново ,г-н Бевел.
Но после нещо свързано със Зейн се промени. Изражението му бе станало сериозно и  бе погледнал с поглед ,изпълнен с омраза към Ашли ,след което лицето й не пребледняло ,а тя бе останала безмълвна така ,сякаш си бе глътнала езика. Това определено ми направи голяма впечатление и силно ме изненада. Но приятно. Той определено не обърква. Зейн Делен определено е по-различен от всички , които познавам в това училище.