В оковите на миналото

Глава 18

ДА, ОТНОВО ВИ НАКАРАХ ДА ЧАКАТЕ 20 ДНИ ЗА НОВА ГЛАВА, НО АКО НЕ ДРУГО, ЗНАМ, ЧЕ В КРАЯ НА ТАЗИ ЩЕ МЕ ОБИЧАТЕ ПОНЕ НАПОЛОВИНА КОЛКОТО АЗ ОБИЧАМ ВАС!

ПРЕГРЪЩАМ ВИ СИЛНО!

Мод

— Разказвай. — Арес се тръшна до мен на дивана и с периферието си забелязах Стивън да се подсмихва, но така и не отдели поглед от лаптопа в скута му. Ерин и Кайла се бяха затворили в кухнята и от тук чувах смеха им докато приготвят вечерята.

— Просто заспа и реших да я оставя да си почине. — ръкавът на черния ми суитшърт се превърна в най-великото нещо, създавано някога и дадох всичко от себе си да не прехвърля цялото си внимание в него.

— Така значи. — тъпата усмивка озари лицето на най-добрия ми приятел, а аз извъртях очи. — Затънал си до ушите по нея.

— Стига глупости.

— Глупости ли са? — развеселеният поглед на Стивън срещна моя когато се обърнах към него. Затвори лаптопа и го остави настрана със самодоволна усмивка. Само той все още не беше взел отношение по въпроса, но ето, че и този момент бе дошъл.

— И ти ли?

— Разбира се, че да! — смехът изригна от гърдите му, а Арес опита да потисне своя. — Някой ден ще ме разберете. Дъщерята е нещо свещено. Да имаш момиченце е най-прекрасното нещо и най-голямото наказание на света. С едно мигване пред вас вече не стои малката ви принцеса с цветни фиби в косата и розова рокля като на спящата красавица. Не, там има една красива млада дама с перфектен грим, изящен маникюр и ви представя новото си гадже, което носи име на куче.

— Хайде пак. — зет му отметна глава назад през тежка въздишка, но сега бе дошъл моят ред да се смея. — Мислех, че вече сме го изяснили.

— Никога няма да го преживея. — поклати глава. — Идеята ми обаче е, че да имаш син е друго. По-забавно е. Вече си бил на неговото място, минал си от този път и сега можеш единствено да му даваш съвети и да се подиграваш на глупостите, които върши, защото младите никога не слушат когато им говориш. Както вече казах, изпитал съм го на гърба си и сега си изживявам второто детство с вас.