В оковите на миналото

Глава 19

ВЯРВАТЕ ИЛИ НЕ - ЖИВА СЪМ!
ТОЛКОВА МНОГО ЗАБАВИХ ГЛАВАТА, ЧЕ ПО ЕДНО ВРЕМЕ ВЕЧЕ СЕ БЯХ ЗАЧУДИЛА ДАЛИ ДА НЕ ЗАВЪРША ЦЯЛАТА КНИГА, ЗА ДА ИМАМ ОЧИ, С КОИТО ДА СЕ ВЪРНА, НООО... ЗНАЕТЕ, ЧЕ ВИ ОБИЧАМ, НАЛИ?

С ТОВА КАЗАНО, МОГА САМО ДА СЕ НАДЯВАМ ДА НЕ СТЕ ЗАБРАВИЛИ СЮЖЕТА ДО ТОЗИ МОМЕНТ, ЗАЩОТО МАЛКО ПО МАЛКО ВЪРВИМ КЪМ ИСТИНАТА И ФИНАЛА!

ПРЕГРЪЩАМ ВИ!

Хана

— Ерин целуна Мод!

— Моля? — шокът тресна Сали в секундата, в която вдигна, докато Кайла продължаваше да пружинира на мястото си от вълнение вече пет минути. Човек щеше да каже, че целунах нея. — Как така? Какво стана? По дяволите, оставих ви само за един ден и вече изпуснах нишката!

— Поемете си дъх, за бога. — прекъснах ги и два погледа се впиха в мен очаквателно. — Стана едва преди пет минути.

— Пет? Цели пет минути, а вие ми казвате чак сега! — прехапах устни, за да не се разсмея, докато най-добрата ми приятелка ни се караше сякаш сме деца.

— С Мод говорехме, Стивън бе така услужлив да отбележи, че сме под имела и когато усетих, че са на път да се скарат, го целунах. — отбелязах основните точки, спестявайки факта, че все още чувствах устните му върху своите. Импулсивността ми бе останала погребана някъде там, под тоновете отчаяние и самота, но откакто срещнах Мод живинката в мен най-сетне беше решила да се събуди. И това ме плашеше, колкото ме и радваше.

— Мразя сбитите ти преразкази. Кей, ти разкажи, тя винаги прави така.

Извъртях очи и счупих първото яйце в купата пред мен. Предвидливо си бях подготвила занимание, което уж да ме разсейва докато водим разговора. Кайла започна да разяснява с детайли – какво сме казали, как сме се погледнали, всичко бе подробно разискано от двете усойници, докато аз продължавах да правя браунитата в мълчание и да ги слушам.

— Очите и на двамата просто светеха. Влюбени са, но отричат, отричат и пак отричат. — последните ѝ думи ме накараха да надигна глава и да вземе отношение по темата за пръв път от двайсет минути насам.

— Нека не преувеличаваме.

— Тихо. — скастриха ме в един глас.