Морето бурно, силно,
но безмълвно през нощта,
отнасяше безсилно
човешката тъга.
А мъка е океана,
непожелана от нашите деца.
Деца на царят облак
направени от студ и красота.
Крачещи в моретата безцелно,
летейки по небесните крила,
скачащи по цветовете на вълните,
в опити да прекосят нощта.
А нощта е мрачна, тъмна
страхът в очите гледа на деца,
децата на вълни небесни,
деца на нашите деди, деца.
И когато пеят песни силно,
небето в тихи плам стои.
Деца са те на страховете наши,
имената им стихии са - погледни !
