Addicted to you (16+) [ #Wattys_Awards #Fanfic]

Chapter 8 - Мила, ти имаш ли акъл изобщо?

В този момент някой ми хвана веднага кръста и ми закри очите. Уплаших се. Кой е?? Исках да го ритна в слабините, но той ми хвана крака с неговия. Никой ли не ни вижда?!? Мъртва съм. Опитах се да го ударя в корема, защото ръцете ми бяха свободни, но той беше достатъчно бърз и ми ги хвана. Текна ми сълза.

- Кой е? - без отговор

- Какво искате от мен? Кой е?? Пуснете ме! - втора сълза. Намокрих му пръстите. Без отговор. Разбунтувах се, а той ме стисна по-силно. Сълзите ми се стичаха и усетих парливи и горещи устни на врата ми. Какъв е този??

- Кой е? - отново попитах и човекът си махна ръцете от очите ми и аз веднага се освободих и го погледнах. Какво?? Бутнах го силно в гърдите.

- Знаеш ли какво ми причини?? Ти нормален ли си?? Изкара ми акъла! - виках му, а той се засмя

- Мила, ти имаш ли акъл изобщо? - каза ми той.. Защо е такъв? Хари...да, той. Погледнах го лошо и побягнах за вкъщи. Не мога да разбера защо все бягам от проблемите си, но това сякаш малко ме заболя. Капеха ми сълзи, докато бягах. Знаех си, че не трябва да излизам. Той точно това и целеше. Да страдам. Идиот. Но няма да стане на неговата!
Прибрах се и заварих мама да прави нещо в кухнята. Чуваше се и мъжки глас. Избърсах си очите и влязох в кухнята. Ококорих се и веднага излязох. Мама и..татко се натискаха.. никога не съм ги виждала. Те са съпруг и съпруга, могат , но за първи път ги сварвам...така. отново влязох и те ме видяха и се отделиха. Майка ми беше с леко раздърпана блуза и рошава коса, а баща ми с разкопчана риза. Веднага като ме видяха започнаха да се оправят. Взех си ябълка и излязох от стаята, уж че не съм ги видяла...
Бях в банята. Обичам топлата вода да пада върху мен. Като водопад. Обичам природните забележителности. Водопади, низини, планини и куп други, толкова са красиви. Душа ми е водопад. След като се изкъпах, се почувствах сравнително по-добре. Облякох се и започнах да си пиша домашните.
След като ги написах, отидох в тайната ми стайчка. Защо беше тайна? Защото беше в моята стая. Ще се питате как така? Две стаи в едно? Просто. Имаше една врата. Къщата е доста стара, живяла е преди стара жена в тази къща, тя била мистериозна, никой нищо не знаел за нея, докото накрая не изчезнала... Никой не знаел къде е. Дали е починала? Дали е избягала? Затова има и много стаи, тайнстени, канали, които водят чак до двора на къщата. И това поверие си е до ден днешен. Но мен не ме е страх. Дори обичам тази история. Влязох в стайчката. Беше средно голяма. Има едно диванче, килим и картина. Картината е на тази възрастна жена. Килима е много стар, но е много красив и затова го пазя, а дивана е нов. Пазя картината, защото имам чувството, че тази жена ми дава сила, когато съм тъжна. Нищо че не я познавам. Прилича... . на баща ми.. хмм. Странно.
Легнах на дивана отпускай се и затворих очи, завих се. Винаги имам едно одеало, защото обичам да спа тук. Завих се и заспах толкова бързо. Никой не може да си и помисли, че аз съм тук...

Юпиии, здравеййте. Стана тази глава малко шантава, но се надявам да ви хареса, ако не, съжелявам. Доста съм развълнувана, защото си разбрах 2 оценки от матурите и се радвам много, защото са хубави. Зарадвайте ме и вие с дълги дългии мненияя . Какво мислите, че ще стане в следващата глава. И защо Хари е такъв? Коментирайте и гласуваййте.