Addicted to you (16+) [ #Wattys_Awards #Fanfic]

Chapter 9 - Махай се

Станах, защото щях да закъснея. Слязох в кухнята и си взех ябълка. Изядох я на бързо и се качих в банята. Измих си зъбите и лицето. Накъдрих си леко косата и облякох къси черни панталонки и дънкина риза, обух си черните кецове и си взех чантата. По пътя имах чувството, че някой ме следи. Отново. Но не обърнах внимание, защото вече влязох в класната стая. Имаше няколко момчета и едно момиче, което говори с тях. Оставих си чантата и излязох в коридора. Засякох Сияна и веднага я прегърнах. Толкова много ми липсваше. Тя в първия момент се стресна и това ме докара да се засмея.

- Хей, мила. Днес ще има партии. Искам да дойдеш. Моляяя..моляя..МОЛЯ! - засмях се, защото беше като малко дете.

- Мне.

- НЕ?????

- Мне.

- А не! Ти се шегуваш с мен! Няма отговор не. Моля те, елаа. Аз ще бъда до теб, за да не ти е скучно. Само елаа. - ама че момиче. Досада! Нямаше да ме остави. Знам я.

- Добре добре, но ако не ми хареса, ще си тръгна! - знаех, че не трябваше да ходя, ама на! Тя изпищя, като ме чу. Страхотно момиче! Толкова позитивно. Аз не съм такава..

- Ще ти пиша какъв е адреса! - мдаа...забравих да ви споделя, че бяхме си разменили номерата на телефона и тя ще ми пише SMS.

Не обръщах внимание на Хари и той на мен. И слава на Бога! Мина добре, изпитаха ме по история и имам 6 и правихме тест по математика, който ми беше лесен. Мисля, че ще съм се справила!

Прибрах се жива и здрава! Без никакви опасности за живота този път. Хах. Сияна ми писа адреса и че партито щяло да започне в 20:00. Е имам ммного време.

Легнах да поспя, не знам как така изведнъж ме заболя главата?? Събудих се в 17:30 и реших 30 минути да побягам малко вънка. Сложих си анцунга и слушалките в ушите ми и излязох.

Бягах вече 15 минути в парка, докато не видях..........

Хари. Той се...?? Приближих се, а той се биеше? Моля? Биеше се с някакво друго момче, което не познавах. Той ме погледна за малко и усетих как краката ми се разтрепериха и цялата настръхнах. Защо все го срещам? Защо?

Той спря и стана. Ох мале.., веждата му е разцепена и тече кръв от устата. Защо са се сбили?? Дойде към мен и аз се разтреперих.

- Махай се. - Моля?? Той добре ли е?? Гласът му беше твърд и дрезгав. Лал. Точно в този момент не си и бях помисляла, че може да ми каже такова нещо. Знаех, че е груб, ама това ме изненада. Обърнах му гръб и тръгнах за вкъщи без думи. Повече няма да го доближавам! То и сега не го доближавам, ама.. да.. Пълен глупак!

Прибрах. Разходката ми се отрази добре, освен случката с Хари.

Отворих си гардероба и почнах да мисля какво да обличам.....

Извинете, че главата тоолкова много закъсня. Обаче доста дълго мислих къде да ме приемат за новото училище. И вече измислих! Хах. Гласувайте и коментирайте, ако ви е хареса. И ЧАКАМ ДЪЪЪЛГИ ДЪЛГИИ МНЕНИЯЯ И ЗАБЕЛЕЖКИ!! :D ♥♥