Лунно отражение

Феноменът

Гледната точка на Алисън

Беше топъл пролетен ден. Почти съвършен. Дърветата и цветята бяха цъфнали ,птиците пееха своите песни ,навсякъде беше пълно със зеленина. Времето навън беше изключително много топло,но и имаше и много ,прохладен вятър , който освежаваше обстановката. Дори и температурата беше перфектна. А днес е последният ден от пролетната ми ваканция. От утре се връщам към скучното ми ежедневие и гимназиалния ми живот. Животът в гимназията ми е доста скучен и еднообразен. Все едно и също. Популярни момичета , които обичат да пазаруват и клюкарстват зад гърба една на друга ,популярни и готини ,но безчувствено спортисти и строги ,но мили учители. Ами аз ,аз. Ах бях различна от всички тях. Не обичах да се сприятелявам с хора ,зад гърбовете ,на които топсле да клюкарствам ,както правят останалите момичета. Или по цял ден да харча парите на родителите си ,за да ходя на шопинг ,за да се хваля пред останалите,че имам нещо ново. Или пък да клюкарствам кой с кого излиза из цялото училище. Аз изобщо не съм от тези момичета. Обичам да уча и да чета книги ,да рисувам ,да пея и да танцувам.
Може да си каже , че определено имам с какво да си запълвам времето за разлика от тях .
Аз бях много по-различна от всички.
Може би затова предпочитах в петък вечер да уча вместо като всички останали да отивам да се натискам с някого по партитата както правеха всичко останали.
И впрочем затова и спечелих научното състезание миналата година в училище.
А всички останали бяха останали на изпит по химия , защото,ами купоните и партитата след училище бяха дали своя резултат.

Не ме разбирайте погрешно ,аз също обожавам да се забавлявам ,но когато съм заета взимам отговорност за задълженията и задачите си.
И тъй като днес беше последният ден от пролетната ми ваканция реших да стана рано и да си го изкарам пълноценно.

Сутринта станах рано ,взех си душ , облякох си тъмносините дънки ,бледорозавата ми карирана риза и синьото ми дънково яке и си обух и кремавите боти на средновисок ток . Скед това закусих заедно с родителите си ,после баща ми отиде на работа ,а пък майка ми се зае със чистенето на градината и заседаването на нови цветя. А пък аз. Аз бях в стаята си и с часове четях любимата си книга ,след което внезапно по телефона ми не зазвуча любимата ми песен - You for me ,след което аз веднага не станах и не започнах да танцувам. Обожавах да танцувам на тази песен. Времето навън беше чудесно, затова реших да изляза в двора и да продължа да танцувам на фона на музиката навън ,затова взех телефона си в ръка ,внезапно слязох по стълбите ,хукнах през входната врата у се озовах навън ,сложих си слушалките и продължих да танцувам. Музиката винаги е била единственото нещо , което успяваше да ме пренесе надалеч. Тя ме караше да се отпусна и да бъда себе си. Тя беше причината ,поради която истински да се радвам и да се наслаждавам на живота. Тя винаги е била неизменна част от мен. - най-добрата част от мен.