Лунно отражение

Вълкът и неговата глутница

14 часа по-рано.

   Гледната точка на Ноа

- Братле ,това беше малко прекалено. - изтъкна Джеймс ,след като потеглихме с колата след кратко време мълчание.
- Братле ,да знам ,но нямах никакъв избор. - отвърнах през тежка въздишка ,след което си припомних отново станалото и пак се вбесих от случката.
- Но тя е виновна. Ако внимаваше повече и си гледаше по пътя ,това нямаше да се случи. - отбелязах бесен от случилото се преди малко ,след което в колата отново настъпи пълна тишина в колата,защото приятелите ми ме познаваха и ми съчувстваха за станалото и ме разбира - знаеха отлично защо се чувствах така. Знаеха , че няма да намеря мира , докато не открием нашата алфа. До тогава , докато не се уверя , че семейството ми е в безопасност душата ми няма да намери покой.
- Да ,знам ,братлче. - отвърна Джеймс със значително тих и спокоен ,но и същевременно и разтревожен за мен глас ,след което всички ние продължихме по пътя си ,след което се поразходихме още съвсем малко наоколо,след което откарах всички по домовете си.
- Чао ,Ноа !
- Чао ,Ноа !
- Чао ,Ноа ! - поздравиха ме ред по ред ,една по една всяка от момичетата ,след като затвориха вратата на колата , когато с момичетата оставихме всяка една пред домовете им с начело на Виктория и Скайлър ,след което най-накрая и оставихме и Сияра пред тях. И трите винаги са значели изключително много за мен ,особено Сияра - тя винаги ми е била като сестра. Със нея винаги съм знаел , че мога да си споделям и мога да разговарям за всичко със нея . И знам , че и тя знаеше , че не се чувствам добре напоследък и затова се надявах , че ще ме разбере спрямо положението,в което сме в момента.
- И Ноа ? - подхвана Сияра като се обърна към преди да се прибере у дома.
- Да ? - отвърнах със спокоен тон ,поглеждайки към тъмнокосата си приятелка ,след което слязох от колата и отидох при нея.
- Не се тормози и не се се тревожи прекалено много за това ,добри ли ? Ние вярваме в теб и знаем , че ще се справиш. - укоеажи ме най-добрата ми приятелка,след което и двамата се прегърнахме . А след като се отделихме от прегръдката аз наистина се почувствах обнадежден. Бях изключително много благодарен на Сияра за всичко , затова че я имах в живота си. Чудесно е човек да има една по-малка сестра в живота си , която да те укоражава ,когато нещата стават трудни и ти е трудно да намериш сили ,с които да продължиш напред.
- Благодаря ти много.- отвърнах й искрено от все сърце.
- Няма за какво. - отвърна ми тя през искренна усмивка ,след което добави :
- Пази се .- когато се запъти към входната врата на дома си и се обърна за последно .
- Ти също. - отвърнах , провиквайки й се със положителен тон ,след което аз отново се качих в колата си и всички заедно потеглихме към дома на Кевин ,след което щях да оставя и Джеймс и щях да приключа със разходката си и ангажиментите си за днеска .
- Чао ,братле. - каза ми Кевин , когато стигнахме на прага на дома му и слезе от колата ,след което и аз слязох от колата и се поздравихме .
- Чао ! - отвърнах му с положителен тон ,след което тъкмо , когато ще се да си тръгва, той също внезапно се обърна към мен .
- И братле ,горе главата. Всичко ще се оправи. - укоражи ме също ,къдрокосият ми най-добър приятел .
- Да ,знам . Благодаря,братле. - отвърнах му със мил тон ,след което се прегърнахме и след това аз и Джеймс потеглихме и към неговия дом.
Но по пътя този път не цареше тишина.
- Виж ,братле. - захвана най-добрият ми русокос приятел ,с който се познавахме още от детската градина с мил тон .
- Относно онова момиче. - добави ,след което аз веднага го прекъснах ,тъй като не ми се слушаше повече за мен .
- Братле ,моля те ,престани. Нека да затворим вече тази тема. - помолих го със малко по-строг тон ,но сякаш вместо да ме чуе той напълно ме пренебрегна и продължи там , откъдето беше спрял.
- Виж братле ,знам , че тя беше виновна за станалото ,но и ти имаше толкова вина за станалото ,колкото и тя. - захвана със мил и загрижен тон.
- Не мислиш ли и ти , че малко прекали със държанието си към нея. Не само тя не гледаше пътя ,но и ти. - отбеляза той и беше прав ,но тя можеше поне малко да внимава ,за да можехме да пренебрегнем инцидента ,но наистина в онзи момент не знаех какво да му кажа. Джеймс беше най-добрият ми приятел и беше прав. Аз също бях виновен за почти катастрофата ,но в моя защита не можех да откъсна очи от нейните. Наистина незнам какво ми се беше случило в онзи момент. Просто ,сякаш бях запленен от тях и се кълна , че не исках нито да пострада ,нито да й се скарам ,но и тя трябваше да внимава повече за нейно добро .
- Незнам братле . Просто незнам. - отвърнах със спокоен и нормален тон ,разсъждавайки на глас.
- Незнам. Просто имаше нещо омагьосващо в очите й. Те светеха ярко като хиляди звезди , докато танцуваше . Просто не можех да откъсвам очи от тях. - признах честно на най-добрия си приятел ,размишлявайки на глас ,сещайки се превъзходната гледка от напреди ,преди станалото.
- Светеха ? - повтори изненадан Джеймс и смръщи вежди ,обмисляйки думите ми.
- Братле ,това може да значи само две неща. - първо - или си влюбен в нея .- опита се да се закача с мен , затова че още си нямам приятелка ,разсъждавайки напълно сериозно.
- Братле ,не съм влюбен .- прекъснах го на момента. Та как можех да бъда влюбен в момиче , което все още не познавах ,нали ?
- Или второ - продължи да разсъждава Джеймс , докато пътувахме към дома му , който се намираше малко по-надалеч от този на момичетата и Кевин.
- тя може да е феноменът. - отвърна напълно сериозно,гледайки ме проницателно Джеймс.
- Какво ? Тя - феноменът. Братле ,я стига де. Няма начин да е тя. - отвърнах през смях .
- Братле ,говоря ти сериозно. Каза , че очите й са светели. Има ли някаква друга причина за това , което си видял според теб. - отвърна приятелят ми напълно сериозен.
- Братле ,стига де. Няма начин тя да е феноменът. Ако беше тя ,щях да го знам ,нали така. - отвърнах му със нормален тон напълно сериозно ,след като се успокоих след смеха.
- Добре. Както кажеш. Но те съветвам сериозно да помислиш над това ,нали ? - посъветва ме Джеймс , когато почти бяхме пристигнали до дома му и вече карах на алеята пред дома му.
- Добре ,добре. А ти не се безпокой ,нали ? - успокоих го и се съгласих със него само ,за да го накарам да замълчи и да приключи този разговор. А след като пристигнахме пред дома му ,Джеймс слезе от колата ,след което и аз .
- Да ,добре. Ти също. Не се безпокой за нищо. Заедно ще се справим със всичко,нали ? - укоражи ме най-добрият ми приятел ,след което и двамата се прегърнахме и потупахме по гърбовете.
- Да. Благодаря,приятел. - отвърнах ми ,след което сложих ръка на рамото му и го потуппах по рамото му.
- И хей ,не се тревожи. Ти ще справиш .- отвърна ми за последно Джеймс преди да се прибере вкъщи .
- Благодаря,братле. - отвърнах му искрено,след което и двамата се прегърнахме за последно ,след което направихме нашия поздрав и всеки от нас пое по пътя си.
Джеймс влезе вътре и се прибра вкъщи ,а пък аз потеглих към вкъщи и когато се прибрах у дома бях прегърнах от нежните ръце на любящата ми майка , която веднага излезе на прага на дома ми ,за да ме посрещне ,да ме прегърне и да ме целуне по бузата.
Майка ми винаги е била страшно много загрижена за нас с брат ми ,но откакто той си тръгна имам усещането,сякаш че тя стана и още по-загрижена за мен повече от всякога.
След като майка ми ме посрещна аз отидох в стаята си ,събух се и отидох до шкафчето до леглото ми ,за да погледна снимката ни с Нейтън от преди време. Тя ми даваше и ме крепеше откакто го няма. Незнаех къде е ,но тази снимка определено винаги ми е давала сили в трудни моменти откакто той си тръгна и незнаех кога ,но бях сигурен , че той някога ще се върне ,след което майка ми дойде да ме повика за обяд и тримата с майка и баща обядвахме заедно,след което се приготвих раницата за утре и си прочетох пропуснатите уроци за утре,а те бяха доста ,имайки предвид нещата ,през които ни се налагаше с приятелите ми да преминем и факта колко ангажирано правеше тайната ни ежедневието ни и факта , че навсякъде материалът се преподава по различен начин и с различна бързина и че имахме адски много неща за наваксване. Отне ми буквално цял следобед да наваксам със всичко - всичко уроци и домашни ,но за щастие успях . А вечерта си взех душ ,след което се опитах да заспя ,но не можах. Буквално от половин час думите на Джеймс относно онова момиче от днес не ми излизаха от ума.
,,Ами ако тя е феноменът?" - замислих се наум.
Наистина вече започвах да се тревожа относно този въпрос .Трябваше да разбера истината. Но наистина имаше нещо в очите й. Докато момичето танцуваше очите й бяха придобили ярък и наситено син цвят . Бяха като лунни камъни . ,,Възможно ли е наистина да е тя?" - буквално през цялата нощ не спирах да си задавам този въпрос,но каквото и да ставаше ,трябваше да разбера истината на всяка цена. Още утре след училище смятам да отида на мястото , където се намираше снощи и предполагам , че живее там ,за да поговорим. Трябваше да разбера дали наистина е тя. На всяка цена трябваше да озная истината.