𝒃𝒆𝒍𝒐𝒗𝒆𝒅 | 𝒗𝒎𝒊𝒏.

- un.

     Джимин. Пак Джимин. Едно най-нормално 23 годишно момче,  3-ти курс в местния университет. Учеше една от най-скучните специалности – лов и разбиране на вампиризма. Защо ли? Ходи го питай, и той не знаеше. Пак бе доста сериозно налегнал книгите, както се казва беше си чист бележкар. Но за него нямаше друг избор, майка му беше хвърлила.

   - Какво да правя сега..? - запита се момчето - Изпита е утре, а аз не мога едно изречение да запомня.. едно.. - мърмореше Пак.
Заради сесията и работата му не му беше лесно с ученето, а три изпита на седмица не бяха малко.. Пак захвърли книгата, а тя падна в отсрещния двор. Къщата срещу тази на Пак бе в повече от окаяно състояние. Беше от онези красиви къщи от края на 19ти век които общината просто отказваше да реставрира и да подови. Бе с мраморни извивки, красиви мънички външни тераси, триетажна. Градината, или остатъка от нея, бе само едно единствено розово храстче. Всичко останало бе изсъхнало, дори дърветата. На Джимин му се стори странно че това розово храстче бе живо все още, на фона на изоставената къща то беше като извънземно. Момчето разкара тази мисъл от главата си и прескочи оградата, за да вземе книгата си, но тогава му се случи неочакваното. Подобие на сянка мина покрай него, взе книгата му и влезе вътре в къщата. Пак замръзна "Господи мили Боже какво беше това" помисли си и тръгна към къщата. Щом влезе изпадна в потрес - та това си беше цяло имение! И нямаше нищо общо с екстериора! Вътре изглеждаше че живее някой, тъй като бе дооста поддържано местенце.
   - Е-ехо? Има л-ли някой? - попита Пак, а от терасата се чу глас
   - Кой си ти?
   - А-аз.. аз се казвам Джимин. Тук с-съм да си взема книгата. -отговори. Гласа се засмя.
   - Анатомия на вампири? Като на хората е само че със зъби. - каза раздразнено
   - Н-не е точно така.. - измъмри Пак
   Гласът замълча. Усети се миризма на доста скъп парфюм, чу се мяукане. По стълбите слезе мъж, висок и строен. С дълга и къдрава, черна коса, копринена риза с бухнали ръкави, черен панталон и черни лачени обувки. На врата си, под яката, имаше от онези винтидж брошки от скъпоценни камъни, в едната си ръка държеше черно-кафяв котарак, а в другата - книгата на Пак. Шока на Джимин бе разбираем, мъжа пред него все едно беше изкаран от някоя картина.
   - Заповядай. Щом знаеш повече за мен, моля, обясни ми - каза му с дълбокия си глас.
   - А-аз.. В-вие.. - заекваше Пак - Ви-вие имате Синя болест.. нали..? - попита го, а Той се засмя
   - Така е. Имам. Защо? Как разбра?
   - А-ами.. кожата Ви е тъмна, като на човек, очите Ви не са изпито синьо и.. нямате изгърбен н-нос.. - обясни му, а това го накара да се засмее още повече
   - Интересно. Кажи ми, какво знаеш друго за моя вид?
   Пак усети сърцето в петите си. Адреналина го караше да се чувства малък.
    - Н-не всички вампири с-се хранят с кръв.. някои ядат храна, други се насочват к-към друга течност.. като водата..
    Господинът пред него го гледаше с поглед, в който личеше удовлетворение. Той пусна котката си и прети да се усети Пак бе на милиметри от него.