𝒃𝒆𝒍𝒐𝒗𝒆𝒅 | 𝒗𝒎𝒊𝒏.

- deux.

   Из цялото село се разнесе звука на ударни и духови инструменти, цигулки и звънци - някой важен бе пристигнал. Бианка Морелли, една едва 18 годишна девойка, си седеше най-спокойно в градинката пред къщата в която живееше с майка си. Бианка остави книгата си, бе се зачела доста сериозно. При нея връхлетя една от приятелките ѝ, името ѝ бе Карла.
   - Ставай! Ставай веднага! Имаме гост, търси си невеста!- каза момичето и я задърпа, Бианка се дърпаше
   - Какво? Ти да не полудя?! От къде е? попита тя. Карла въздъхна
   - От Париж идва, богат господар е. Хайде хайде! - каза ѝ и успя да я дръпне.
   Завлече я на площада, където вече имаше празненство. Там имаше един.. прекрасен.. младеж.. Бианка премигна няколко пъти и се зазяпа в него "Много е красив.." помисли си тя. На един специално направен трон се
   На един специално направен трон седеше мъж, очевидно в средата на 20-те си години, облечен елегантно, с ръчно направен костюм - синьо сако, бяла риза и бели панталони. Пръстите му бяха в пръстени, на врата си имаше медальон, а на ушите си - обеци. Изглеждаше изморен, оглеждаше всички девойки които танцуваха. Празненството бе в негова чест, личеше си че беше. Все пак цяла Ария се бе събрала там. Карла дръпна своята приятелка отново, а на Бианка не ѝ трябваше друго - дай ѝ да танцува! Веднага се нареди и започна, движеше се като птичка, волно и свободно. Тя не забеляза това, но бе хванала вниманието на младия господар. Бианка бе стройна и слаба, тялото ѝ бе като скулптура, бе с лек тен, дълги вълнисти черни коси, светли кафяви очи, плътни устни. Движенията ѝ бяха като на перце - плавни, но красиви. Танца бе бърз, тя също.
  На Техьонг му направи впечатление че тя се движеше заедно с музиката, а не по нея. Младежа направи знак на своя прислужник и му каза
   - Доведи ми я.
Той кимна и отиде до нея, танца тъкмо бе свършил.
   - Господарят иска да говори с Вас мадам.
Бианка бе леко объркана но, кимна и отиде до платформата, където бе и той. Не забрави маниерите си и с реверанс му се поклони. Техьонг слезе от платформата и застана на около метър от нея
   - Име?
   - Бианка.
   - На колко си?
   - На осемнадесет, господарю.
   - Женена ли си?
   - Не, господарю.
Техьонг кимна одобрително. Поогледа я, девойката бе хубава и очевидно не бе докосвана от никого до сега. Беше доста талантлива също така.
   - Танцуваш хубаво. Може ли един танц? - попита я.
   - Разбира се господарю. Но това не са Висши танци, а простички селски италиански танци.
   - Ще ме научиш - каза ѝ и подаде ръката си.