Любов и Изпитание🔞

Анелия-Първа глава

Анелия

След девет години

-Анелия, закъсняваш! Децата те чакат! - казва с остър тон Снежана. От два месеца преподавам на децата и тази жена ми лази по нервите. Слава богу, че скоро ще се премести в следобедната смяна и няма да виждам наглата ѝ физиономия,сякаш аз съм по- долу от нея,а тя прави същото. Озъбвам се и свалям сакото,изкарвайки мокри кърпи и дезодорант от чантата си. Месец юни в София е горещо и лепкаво, а слънцето може да изгори кожата ти за секунди. Впръсквам колкото се може повече дезодорант върху себе си и почиствам с кърпичката потните си длани.

Когато се въведох в ред и прибрах всичко в чантата, пристъпих към залата за да започна урока си по пиано. Преподавам на пет деца на една и съща възраст. Те са моето богатство и талант взети заедно. На седем години се формират навиците на детското внимание, да бъдат съсредоточени и концентрирани в това, което правят. Пианото е един лесен инструмент за свирене и дава основа за развиване на музикалните способности и хармоничен слух на ученика.

-Здравейте, деца! - поздравявам високо за да ме чуят. Всички радостно се обръщат към мен с широки усмивки на малките им лица.

-Здравейте, Госпожице Атанасова! - казват в един глас. Засмивам се и посочвам столовете срещу тях. Те сядат и чакат нови инструкции. На първият стол седи едно красиво момиченце с пухкави бузки на име Филипа, на вторият е винаги сериозния Анастас, на третият е широко усмихнатия Александър, на четвъртият е тихата и срамежлива Бояна, а на петият е чернокосия със сиво-сините очи и трапчинки по бузите Борис. На всички деца съм виждала родителите им, но на Борис не. Винаги си тръгва сам и от това много ме боли. Още като се записа,една възрастна жена го придружаваше,доколкото разбрах е била баба му,но тя така и не дойде повече за да я попитам за родителите му.

-Деца, като всеки път искам да ви кажа нещо, което да ви вдъхнови и да се замислите над думите ми. - това е една моя традиция,в която карам детския им мозък да работи на пълни обороти,разсъждавайки над всяка моя дума. - Искам да се превърна в звук на пиано, без думи, само със звука да предам емоциите и чувствата си. Мелодията ме вдъхновява, има изразност, която не можем да опишем с думи, има усет, емоции и в един момент ни обгръща тишина.- спирам за момент . - Какви чувства и емоции изпитвате, докато свирите?