Иска ми се нещо да напиша.
Дали за тебе или за красотата необятна.
Няма да забравя искрите в очите ти.
Ах, тези искрящо сини очи, напомняйки ми на звездите.
Няма да забравя вълнението ти,
Как говореше ми ти за чудостта на света около нас
И любопитсвото ти не спираше до там.
Чак до необятното, необяснимото, красивото, далечното.
И говореше ли говореше сякаш душата ти почваше да се лута някъде из звездите, но не я беше страх.
Говорейки за явленията и всичко, удивително стигахме до едни невъзможни въпроси, от които дори аз се плаших, но ти не.
Намираше красотата и спокойството извън планетата ни, даже и извън галактиката ни.
Когато го попитах кое бе най-заинтригуващото, за което някога е чел.
Очичките му светнаха, за секунди изтреля толкова информация, замесено с огромно вълнение. Нещо, което не съм получавала от никого.
Никой не познавах тъй заинтересован и така щастлив, говорейки за нещо което сам не може да разбере.
Тъй като се плашим от необятното и вечното, от въпросите без отговор.
И говореше сякъш мед течеше от устата му
И искрата в очите му ми заприлича на тази свръхнова за която ми говореше.
Веднага я оприличих на теб.
Jan 15th, 2018
YOU ARE READING
Ескалация
Poetry''Ескалация'' е селекция от поеми, написани по време на връзка с токсичност и неосъзнатост, наблюдавайки ескалацията в отношенията и мислите на един млад влюбен човек. Това е моята история, такава каквато е, без маски, без доокрасявания, написана з...
