Спиш спокойно тук до мен, а аз за пореден път съм станала два часа по-рано и те чакам да се наспиш, защото знам че не го правиш често.
Мисля си за снощи и за твоето поведение което ме обърка тотално. Мисля си за момента ти на ярост, който се изсипа върху мен с най-голямата си тежест като торба с картофи. И не знам къде сгреших отново и какво е поредното нещо, което трябва да променя за теб и не знам защо не ме обичаш такава каквато съм, така както аз обичам теб, с всичките недостатъци, с цялото това викане, с постоянното ти нервно държание, с цялата ти потайност и претенциозност. Но ти знаеш нещата, които не харесвам и въпреки това смяташ, че аз не мога да изисквам тези дребни малолетни промени в теб, защото ти си просто такъв и ако не ми харесва винаги мога да си тръгна. Не мисля, че това е честно спрямо мен, аз да се опитвам толкова много, само от страх да не те загубя, а на теб грам да не ти мигва окото, че е възможно мен да изгубиш ако не направиш нещо по въпроса. Да не би просто да не се плашиш от липсата ми или може би си мислиш, че няма да си тръгна и ще се опитвам докрай това между нас да проработи, защото знам че можем да докажем, че истинската трайна любов я има, което е всъщност точно това което ще направя.
И е много лесно като знаеш това, че аз каквото и да направиш ще съм там и няма да си тръгна.
Apr 28th, 2018
YOU ARE READING
Ескалация
Poetry''Ескалация'' е селекция от поеми, написани по време на връзка с токсичност и неосъзнатост, наблюдавайки ескалацията в отношенията и мислите на един млад влюбен човек. Това е моята история, такава каквато е, без маски, без доокрасявания, написана з...
