Werewolf

Глава 6

Алармата ми би. Събудих се. Странно! Много добре си спомням, че заспах у Дилан. Какво права у нас? Станах и се огледах. На компютърът ми имаше бележка. В нея гласеше:

"Добро утро! Дилън е. Когато се събудих ти още спеше, а нашите щяха да се приберат и.......трябваше да те преместя. Представи си как ще реагират, като ме видат с Улфголд......ол.....и за целувка........да.......ами........не мога....ти си ловец и, по-скоро бъдещ ловец, може да сме приятели, но ако някой разбере за нас ще ни убият и двамата.......а не мога да позволя нещо да ти се случи. Не ме мрази! С обич: Дилън!"

Той какво? Наистина ли ми каза всичко това на една белешка, вместо да ми го каже лично? Офф........все тая....ще го мисля после.
Измих се.
Приготвих си дрехи: черен клин, бяла блуза, която стига до над корема, черно-червена риза и бели Supra. Вързах си косата на висока конска опашка и излезнах.
Взех автобуса. Не ми се ходеше пеше. Когато пристигнах всички ме гледаха странно. Нямаше човек който да не се е вторачил в мен, всеедно съм извънземно . Видях Кора (спомняте ли си я. Беше в първата глава).

- Кора!- казах

- Да?

- Защо всички ме гледат всеедно съм дошла от Луната?

- Всички знаят за случката в гората. За баща ти, за Докелиян и за Дилън.

- Какво знаят за Дилън?

- Знаят само, че е бил там. Не знаят нищо друго.

- Да се надяваме.

- Виж...Дилън ми каза за целувката....

- Каза ли ти за белешката?

- Каква белешка?

- Написами всичко на една белешка.

- Той е пълен кретен.

- Има нещо вярно.

- И сега какво? Не искаш да го виждаш до края на живота си?

- Може да се каже.

- Той иска да те защити.

- Да, карай, че цялото училище знае, че съм ловец....бъдещ ловец.

- Виж, ти сама пишеш съдбата си. Това, че по право си ловец, не означава, че ще станеш такава.

- Дано си права.

- Аз ще влизам в час.

- Кой ти е първият?

- Биологи. Твоя?

- Физическо.

- С Джош и Дилън си. Внимавай!