Werewolf

Глава 7

Седнах отчаяно на леглото си. Хванах главата си. И разтърках клепачите си. Погледнах към прозореца. Гледах милионите малки капчици, които се стичаха по прозореца. Мислих само за това което стана вчера. Бащата на момчето което обичах или обичам седи от 18 години в мазето на една стара изоставена къща, на сред гората. Станах от леглото. Отидох до прозореца. И се загледах. Дъждът ту се усилваше, ту се намаляваше. Днес не отидох на училище. Не можех да вида Дилан и за момент, без да ме глозди нещо отвътре. Нашите бяха на работа. Реших да хапна нещо. Слязох и си направих яйца с бекон. Обърнах се и видях Джош. Стреснах се.

- Какво правиш тук?- попитах го.

- Искам да видя до къде стигна. Какво ти е?

- Нищо.

- Тъжна си. Мога да усетя миризмата ти.

- С нашите се скарахме и да.

- Скарахте?

- Да! Скарахме се.

- По скоро те е страх. Притесняваш се. - обикаляше ме говорейки и ходейки бавно.- Защо?

- Не е вярно!

- Не можеш да излъзеш способностите ми.

- Добре! Страх ме е! Доволен?

- Да!

- Ти сигурно се бъзикаш с мен?!

- Така и иначе съм тук! Гледа ли ти се филм?- извади един филм.

- The Maze Runer?

- Гледала ли си го?

- Да! И Дилан О'Браяне много секси в тази роля!

- Харесваш О'Браян?

- Мхм!

- Тогава.....гледала ли си Teen Wolf?

- ДА! Карай, че ние живеем като тях.

- Да, но онова е сериал. Това е реалноста.- бяхме на сантиметър един от друг.

- Ще гледаме ли филма?

- Да! Съжалявам!
Седнахме на дивана и пуснахме филма. Седяхме като пирони. По едно време реших да разчупа леда. Доближих се до него и се облегнах на рамото му. Чувах сърцето му. Биеше като лудо.

- Защо се притесняваш?- попитах го гледайки в очите му. Бяхме прекалено близо.

- Не се.

- А сега лъжеш.- той се усмихна.- На какво се смееш?

- На теб.
Усмихнах се леко и пак се облегнах на рамото му.

***
Г.т.Джош

Филма свърши. Малия заспа. Занесох я в стаята й. Тока спря. Чу се странен шум.

- Сериозно ли мислиш, че още може да се помръкнеш зад гърба ми без да разбера.- обърнах се видях Докелиян.- Какво правиш тук?

- Искам нея.

- Дай ми още време.- гледаше ме с недоверие. - За Дилън ли се притесняваш? Ще го очиста на бърза ръка.

- Не искам ти да го убиваш. Искам тя.

- И как ще я накараш?

- Харесва ли те?

- Не знам.

- Накарай я да ти се довери. Имам план.

- И какъв е?

- Ще й инжектирам друг свръхестествен.

- Защо?

- Тогава сама ще иска да го убие.

- И какво ще й инжектираш? Тя е въркорак и....- прекъсна ме.

- Ще и инжектирам лисица.

- Като майка й?

- Да. Разбра ли какво да направиш?

- Да! А нея кога ще я убием?

- Всичко по реда си. Чао, сине.

- Чао!
Докелиян си тръгна и погледнах Малия. Спеше.

- Късмет, Улфголд.

Следва продължение....

От автора:
Съжалявам за чакането. Бях на море, а после ми се развали таблета и дъа. Съжалявам и....дано ви хареса!