Електричество по тялото (Electricity in corpore)

Виолетовият град

–Добре дошла отново вкъщи, Райто!
–Извинете, но на мен ли говорите? И всъщност моето име е Виолет и за първи път идвам тук.

Райджуто се затича към мен, хвана ме за ръката и ми каза:

–Извинявай, че съм груба, Райто, но нямаме много време и трябва да побързаме!
–Но госпожо коя сте Вие или сте господин? Къде ме водите? ‐ попитах аз.
–Хаха, жена съм. Казвам се Мей и ти обещавам, че ще ти разкажа, но първо трябва да стигнем до Охирома. (от яп. голяма зала)

Мей ме влачеше след себе си. Преди малко, когато я погледнах, в очите й се виждаше голяма тревога и силна болка. През всички улици, през които преминахме, абсолютно нищо не беше останало, всичко беше сринато със земята, все едно беше паднал метеорит. Но какво ли се беше случило, че един цял град да бъде заличен? Пред нас вече се виждаше една единствена останала цяла сграда, най-вероятно това беше Охирома. Влязохме вътре, залата беше тясна, но висока, приличаше на конус, и беше изградена само от стъкло.

–Слушай ме внимателно, Райто, майка ти и баща ти са в голяма опасност и ти трябва да ги защитиш!
–Какво? Как така? Баща ми е зъболекар, а майка ми си стои вкъщи, как е възможно да са в опасност, катастрофа ли ще претърпят? Как мога да предотвратя катастрофа?

Мей се насочи към прозореца. Аз застанах до нея и видях, че са останали само 2 здрави сгради освен Охирома и около тях си играеха няколко деца Райджу. Тя реши да игнорира въпроса ми напълно и започна да разказва:

–В момента се намираме в Мурасакииро но мачи. (от яп. Виолетовият град) Това, което виждаш е единственото нещо, което е останало от града. Единственият, който може да предпази това място и да го възроди отново е нашият крал Субараши (от яп. велик). Но той беше отвлечен и твоята мисия е да го спасиш.
–Виж, Мей, нямам представа за какво говориш и защо ти не спасиш краля си?
–Аз нямам нужната сила, Райто.
–Но защо аз, не може ли някой друг, аз съм просто един човек? ‐ попитах аз. Всичко това беше едно недоразумение.
–Райто, ти си последната оцеляла, която може да доведе краля обратно. И си една от нас, погледни се в онова огледало.

Приближих се бавно до огледалото, което беше в ляво от мен и със страх погледнах в него. Това не бях аз, това не беше моето отражение, приличах на куче, аз бях Райджу. Помислих, че е някаква измама и погледнах ръцете си, те бяха покрити с козина. Чак сега осъзнах, че цялото това електричество, което течеше по тялото ми се беше нормализирало и не усещах онези иглички. Имах чувството, че мога да го контролирам. Също така усетих, че и в тялото на Мей течеше електричество. Но всичко това не можеше да бъде реалност, не исках да е реалност.

–Мей, това не е истина, моля те, спри го, не искам, аз не съм Райто, аз съм Виолет, моля те, моля те, нека всичко да спре!

Изведнъж проблясна бяла светлина и... се събудих. Бях заспала насред гората, докато съм чакала. Погледнах ръцете си, но те бяха съвсем човешки. Но големият въпрос е дали това беше просто сън или истина, след която бях телепортирана отново в човешкият свят?!