Електричество по тялото (Electricity in corpore)

Пещерата

Нямах си и представа колко време е минало откакто бях в света на Райджу или просто от колко време съм спала, но вече се беше стъмнило. Тялото ми пак беше в състояние, в което очакваше да приеме колкото се може повече електричество, а аз пак не можех да го контролирам. Каквото и да имаше в онзи Виолетов град, там се чувствах на мястото си, там съзнанието ми контролираше. А сега тялото си правеше каквото си иска.

Започнах да тичам през гората така все едно я познавам напълно и въпреки, че беше адски тъмно аз не се препъвах никъде. Все едно в мен се беше събудил някакъв животински инстинкт и се бях превърнала в животно, което преследва плячката си. След неизвестно за мен време тичане и лутане в гората, най-накрая излязох пред някакъв хотел около, който нямаше никакви други сгради, нямах си никаква идея къде се намирам. Открих кабелите, който свързваха хотела с електричеството, скъсах ги и започнах да пия, така както по принцип се пие сок през сламка. Започнах да се успокоявам, гладът малко по малко изчезваше. Чак сега осъзнах, че откакто приемам електричество в себе си, аз нито веднъж не съм яла нормална храна.

Докато си пиех спокойно от кабелите, изведнъж усетих нещо. Отнякъде се усещаше изключително силна енергия и ме привлече на мига. Обонянието ми се изостри и започнах да душа – типична реакция на куче. Сетивата ме водеха. Отново навлязох в гората и започнах да си проправям път. Следвах миризмата и колкото по-силна ставаше тя, толкова повече се усилваше и енергията, която бях усетила. Скоро се озовах пред някаква пещера, която всъщност се намираше точно под града, в който живеех. Влязох в пещерата и имаше път, който водеше навътре, но там беше пълен мрак. Започнах да ровя в джобовете си, за да открия телефона и да го използвам за светлина, но изведнъж нещо в мен се включи и очите ми се промениха, виждах толкова добре в тъмното, все едно току-що светнаха лампи. Тръгнах по единствения път, който беше пред мен. Онази странна енергия се усилваше, а едновременно с това разсъдъка ми се връщаше.

Пътя в пещерата ме заведе в някаква зала а това, което имаше там ме изненада. Точно в средата на стаята беше поставена стъклена сфера, в която имаше толкова много електричество, че ако избухнеше всичко наоколо щеше да бъде унищожено. Може би това е нещото, което имаше в предвид Мей, когато каза, че родителите ми са в опасност. Около сферата стояха 3 огромни стъклени капсули пълни с някаква зелена течност и се виждаше, че нещо в нея е потопено, но не можех да идентифицирам какво е. От капсулите се извличаше електричество, и се вливаше в сферата. В главата ми нахлуха още куп въпроси. Какво е това стъклено кълбо, че да събере толкова ток в себе си и още да не се е счупило? Какво има в тези капсули, че от него да се извлича толкова много електричество? Кой е бил толкова силен, че да направи това и каква е целта му?

Главата ми щеше да се пръсне от напрежението, от притеснението и от стотиците въпроси. Всичко ставаше все по-неясно. А и като за капак на всичко това, когато си погледнах ръцете видях, че отново са покрити с козина. Какво ли в тази пещера беше успяло да ме превърне отново в Райджу форма?