🕊🤍My cold enemie or actually something way more🖤🥀

Глава 3: Скорост, гуми и адреналин

Дойде момента, Чонгин седеше мирно а около него се беше насъбрала тълпа дузини хора в очакване на Сънгмин които седяха Ай ен из късо от глава до пети а това го правеше самия нещо още по нервен и от попринцип е дойде секундата тишината спря заедно с бученето в ушите му за миг той погледна публиката за да се увери че Хюнджин е там, той си беше седеше и го гледаше до него готов да го подкрепя тога го накара да се успокои поне малко но не за дълго защото в следващия миг Чонгин се обърна и пред него с бавни и уверени крачки вървеше най-големия красавец който някога бе виждал преди не че всички мислеха така по скоро той беше хлътнал но не искаше да си признае и ето правеше се на ударен които донесе само още допълнителни приказки из публиката*

(25) Kim Seungmin студен гадняр който винаги искаше да стане на неговото. Беше известен с това че не харесва почти нищо и е лош с почти всички не само около него а и хора които те познава и даже такива с които се очаква и предпомита да се държи мило ако иска живота си но не смелостта и егото ву цяха прекалено над това а този факт определено му носеше проблеми и отново това пукаше ли му? Като цяло не. Никой не го беше виждал да се усмихва дори някоя друга емоция просто за него бяха безсмислици.
Занимаваше се с мотори заради брат си Линоу който беше заребен по това от доста време като цяло просто го влечаха и то не малко, но всичко което Сънгмин искаше беше да разбие невинен човек за да покаже че е по добър отново както попринцип правеше това което не очакваше в момента беше че хубу се правеше на големия мъжкар но в момента в който застана там и видя Ай ен момче което очевидно беше доста по малко от него и изглеждаше по невинно как седи мирно и плахо като малко дете разбра очевидно което го беше страх му стана някак тъжно. получи странно чувство в сърцето си което се опита да се направи че не беше там но напрактика си беше цяло съчувствие и нежност*

Мотора на Сънгмин:

*На двамата им отне 2 минутен очен контакт за да осъзнаят къде са и какво се случва около тях а цялата им нервна система се побърка но хората около тях почнаха да им говорят за да ги надъхват всеки от който отбор си е и те се осъзнаха след което застанаха до моторите си и дойде времето в което трябваше да си кажат нещо за да започнат мача и Чонгин разбира се се опита да бъде мил и любезен*
Ай ен: Пожелавам ти късмет и ще те помоля поне да остане жив след това, а и също приятна игра *каза той като леко му се усмихна и беше на път да понечи ръка на Сънгмин просто го изгледа злобно за няма и секунда без да каже нищо и се обърна като седна на мотора си в мрачна тишина това накара Чонгин да се чувства ужасно но не искаше да го покаже затова и той зае своето място*