In love with my ex

2 глава

Беатрис
4 години по-рано

Минаха седмица и половина от разговора ми с майката на Джейсън, а аз все още не съм се разделила с него, просто не мога. Не мога без Джей, аз ще умра без него . Как се очаква просто ей така да отида при него и да му кажа, че късам с него?

Сега пътувам към мястото, на което с Джейсън се събрахме, за да му кажа , че късам с него . По лицето ми се стичаха сълзи . Болеше ме , Джейсън е единственият мъж ,който ме прави щастлива.

15 минути по-късно

Паркирах колата си до тази на Джейс, след което слезнах и го видях седеше на пейката, на която се целунахме за първи път, на която се Джейс събрахме.
Тръгнах към пейката и избърсах сълзите си, след което отидох до пейката, а Джейсън ме погледна и ми се усмихна.
Аз отидох при него и го прегърнах силно.

-И аз се радвам да те видя слънчице.-каза той и се засмя . Стояхме прегърнати няколко минути , след което се отдръпнахме.

-Джейс аз....-опитах да кажа нещо ,но той ме спря , като сложи пръст на устните ми.

-Нека говоря първо аз. Беа с теб сме заедно от 3 години, карали сме се много пъти,но въпреки това останахме заедно, за което ти благодаря неописуемо. Правиш ме щастлив само с една твоя усмивка. Обичам те неописуемо много и ако ти ме обичаш бих искал да те попитам един въпрос.-каза той като стана от пейката , след което ме накара и аз да стана, след това Джейсън застана на едно коляно , след което извади малка червена кутийка. В кутийката имаше диамантен пръстен.

-Беатрис ще се омъжиш ли за мен? Ще прекараш ли живота си с мен.-попита той с усмивка на лице . Исках да приема , исках да кажа да, но не мога.
Аз поклатих глава отрицателно ,а усмивката му си отиде.

-Не мога. Съжалявам не мога да се омъжа за теб.-казах аз , а той стана и ме ме погледна тъжно.

-Как така? Защо не можеш? Аз ли направих нещо? -попита ме той разтревожено и в същото време тъжно. Виждах  болката в очите му .

-Не си направил нищо, просто не съм готова за това .-казах аз като усещах напиращите сълзи в очите си, Джейсън ме гледаше  така все едно му казвам , че ще умра след няколко часа.

-Как така не можеш? Не си готова за брак или не си готова да останеш с мен?-попита ме той, а аз погледнах настрани , защото не можех да го погледнах в очите.