❶❹

56 6 4
                                    

Здравейте всички, които четете това нещо. Реших да качвам колкото се може по-често, за да я приключа тази простотия, която е пълна боза, загуба на време, но да... искам да имам поне една завършена книга, затова я продължавам и ще стигна до края...надявам се...

Вторият час Юнги имаше тест по Биология и групичката на Югьом бяха ядосани от вчера на него и на приятеля му Техюнг, заради арогантно им държание. Бяха видели как Юнги се бе подсмихнал, когато тъпият им капитан ги разпределяше кой кого да поеме и затова бяха решили да му го върнат. Знаеха, че трябва да отиде някъде голямото междучасие, а как го бяха разбрали? Югьом бе дочул разговора на Юнги и Джимин и щеше да попречи на Шуга да отиде на малката им среща.

Направи знак на приятеля си Бем Бем, който седеше в редицата точно до тази на Юнги и той подхвърли пищов под стола на Юнги и госпожата им по Биология, която бе пълно куку от липсата на мъж, както предполагам мъжката аудитория от класа видя листчето и го вдигна, а Юнгс беше потресен от случващото се.

- Мин Юнги, какво е това? - попита го госпожата с присвити очи.

- А-аз, не знам, госпожо. Не е мое, кълна се, че не е мое. Бях се подготвил за входния тест, нямам нужда от пищови. - опитваше се да я убеди в това, което и без това беше истина.

- Вярвам единствено на очите си, г-н Мин. След часа оставате тук, докято съучениците ви са навън. Ще си поговорим на четири очи. - каза госпожата, а групичката на лошите се усмихваше доволно.

Техюнг пък дори не разбра какво стана. Бе забил лице в листа си и ту решаване теста, ту се отплесваше в мисли свързани с доведеното му братче и думите, които майка му му каза, но беше сигурен, че Юнги никога не бе преписвал, беше достатъчно умен да изкара добра оценка. Целият клас се страхуваше от Югьом и затова дори тези, които бяха видели нещо си мълчаха.

Часът им бе приключил, всички вече бяха навън, а Юнги и даскалицата се гледаха умно.

- Не съм го очаквала от вас, г-н Мин. Да преписвате по моята дисциплина? Недопустимо... - жената говореше ли говореше, а Юнги постоянно гледаше часовника над бялата дъска.

- Извинете, госпожо Канг, може ли да ме накажете друг път? Сега трябва да отида някъде, моля ви спешно е. - още малко и щеше да ревне.

𝓗𝓮 𝓲𝓼 𝓶𝔂 𝓼𝓽𝓮𝓹𝓫𝓻𝓸𝓽𝓱𝓮𝓻? 𝓞𝓗, 𝓝𝓞! ♤♡𝓣𝓪𝓮𝓚𝓸𝓸𝓴♡♤Место, где живут истории. Откройте их для себя